Наближават избори – време, в което политическите сергии се препълват с лъскави обещания. И отново, както преди повече от век, от прахта излизат проповедниците на една провалена, но упорита идеология: социалистите. Те идват с маската на „спасители на бедните“ и „защитници на труда“, но зад тази маска се крие същата онази патология, която описахме по-рано – институционализираната клептомания, прикрита като загриженост.
Днес, повече от всякога, е важно да си припомним думите на един от най-големите синове на България – Захари Стоянов. В своето гениално есе „Социализмът в България – чужди и горчиви ягоди“, той разобличава вносния, небългарски характер на това учение още в зародиша му. Урокът на Захари е ясен: социализмът е отрова за българския дух и бит.
Социалистът: Човекът, който иска да живее от твоя труд
Трябва да наричаме нещата с истинските им имена. Социалистът не иска да създава блага; той иска да преразпределя тези, които ти си създал. Неговата предизборна платформа е проста, макар и завоалирана: „Гласувайте за мен, за да взема парите на този, който е работил за тях и да ги дам на този, който не е (след като си каширам и за мен).“
Това не е политика. Това е механизъм за ограбване на продуктивната част от нацията в полза на партийната номенклатура и нейното обкръжение. Те обещават „безплатни блага“, но забравят да кажат, че нищо в този свят не е безплатно. Плащането винаги идва под формата на по-високи данъци, инфлация и разрушена икономика.
Захари Стоянов срещу „вносните рецепти“ на нищетата
Когато социализмът си пробива път в следосвобожденска България, Захари Стоянов с почуда отбелязва колко нелепо звучат проповедите за „борба срещу богатите“ в страна на свободни, дребни собственици. Той пише за тогавашните социалисти (следовници на Благоев и Маркс):
„Мнозина от тия последните… не бяха в състояние да изучат и познаят България, нейното икономическо състояние, разпределението на земите и пр… Те не можаха да си въобразят даже, че може да има някоя страна… която да няма нужда от техните рецепти.“
Захари описва парадокса: руските войници са били изумени от благосъстоянието на българския селянин, който, макар и под иго, е бил „чорбаджия на земята си“, имал е пълни хамбари и „червен врат като на слугите на английската кралица“. В България е нямало херцози, лордове и милиони безимотни ратаи (крепостни), както в Европа или Русия. И въпреки това, социалистите са искали да внесат чуждата болест на класовата омраза.
Днешните социалисти правят същото. Те пренасят чужди, неомарксистки теории на българска почва, опитвайки се да ни убедят, че сме жертви, за да ни превърнат в зависими от държавната милостиня.
Безродието на социализма: „За тия хора няма отечество“
Една от най-тежките критики на Захари Стоянов е насочена срещу липсата на патриотизъм у социалистите. Той цитира Димитър Благоев, който нарича националните идеали за съединение и велика България „глупост“, „невежество“ и „исторически национални пехливанства“. За социалиста идеологията е над отечеството.
Захари Стоянов предупреждава младежта:
„Ние съветваме нашата младеж да се пази от тия болни хора, за които отечество не съществува… В нас социалистите са зараза, щом поискат да сеят социализъм на българската неблагоприятна почва.“
Това безродие е живо и днес. Социалистите винаги са готови да пожертват националния интерес в името на догмата или в услуга на чужди геополитически центрове (както Благоев и кръжокът му са служели на руския царизъм, бъркайки неговия „хайдутлук“ със социализъм).
Изборът е между Злото и Свободата
Социализмът не е просто грешна икономическа теория. Социализмът е Зло. Той е моралнo падение, защото се основава на принуда, кражба и омраза към способния. Където и да е приложен по света, той неизменно води до един и същ резултат: бедност, тирания и разруха. Той убива инициативата, развращава морала чрез дребни подаяния и превръща гордите граждани в подчинена „тълпа“.
Предстоящите избори са момент на ясна равносметка.
- Ако искате да сте господари на труда и съдбата си, не гласувайте за тези, които искат да ви „освобождават“ от собствеността ви.
- Ако искате силна и независима България, не гласувайте за хора, за които „отечество не съществува“.
- Ако искате просперитет, а не разпределена мизерия, кажете „НЕ“ на социализма.
Нека завършим с категоричния съвет на Захари Стоянов, който е по-актуален от всякога:
„От българската интелигенция се изисква само едно: да пази тя своята земя от всякакви чужди доброжелатели… А който иска подкладки, освобождение на „труд“ и социализъм, нека иде да продава краставици в Русия, Англия, Франция и др. България няма нужда от такива ципори.“
На тези избори, нека пазим земята си и свободата си от заразата на социализма! Не захапвайте горчивите ягоди на лъжата!
Автор: Георги Борисов
