Тихорецк пак е в пламъци — случайност или стратегия?
В нощта срещу 17 април украински дронове атакуваха нефтобазата в Тихорецк, Краснодарски край. По данни на самите руски власти за овладяване на пожара са мобилизирани 224 души и 56 единици техника. За сравнение — за гасене на среден горска пожар се изпращат 20 човека и един камион. Явно и руснаците смятат, че положението е сериозно.
Но Тихорецк не е случаен избор. Само седмица по-рано, в нощта срещу 9 април, украинските дронове вече бяха ударили линейно-производствено-диспетчерската станция „Кримская“ — съоръжение, което изпомпва нефт по магистралните нефтопроводи Тихорецк–Новоросийск. В самия Тихорецк се събират потоците на четири магистрални нефтопровода, чийто краен път е към Новоросийск и Туапсе. С две думи: без Тихорецк значителна част от руския нефтен износ просто спира.
Защо тръбопроводите са мечтана цел?
Нефтените и газовите находища на Русия се намират на хиляди километри от пристанищата за износ. Това означава огромна мрежа от тръбопроводи — стотици и хиляди километри инфраструктура, която е физически невъзможно да бъде покрита с противовъздушна отбрана.
Интересен исторически факт: първи тази уязвимост изпробваха самите руснаци — преди години техни хакери пробиха системата за управление на американски нефтопроводи и ги спряха. Резултатът: опашки на бензиностанциите, поскъпване на горивата, масова паника. Тогава обаче беше кибератака — по-лесна за прикриване и по-трудна за документиране.
Сега картината е друга — изгарят конкретни съоръжения, а видеозаписите се разпространяват в реално време.
Още по-деликатна цел от самата тръба са помпените и компресорните станции. Разкъсан тръбопровод се поправя сравнително лесно — изрязва се повреденият участък, заварява се нов. Но когато бъде поразена помпена станция, разговорът е съвсем различен. Специализираните турбини и помпи не се купуват в магазин за строителни материали — а в условия на западни санкции намирането на резервни части се е превърнало в самостоятелно приключение за руснаците.
Нова нощ, четири цели
Успоредно с Тихорецк, тази нощ бяха атакувани още три обекта:
Новокуйбишевски НПЗ — един от най-големите нефтопреработвателни заводи в Русия, произвеждащ целия спектър от горива, необходими за военната машина. Местни жители описват „мощни взривове, от които почти са изхвърчали прозорците“, последвани от зарево над завода.
Сизрански НПЗ — поредният завод от стратегическата нефтена верига на Поволжието, ударен в същата нощ.
Пристанище Висоцк, Ленинградска област — удар по износната инфраструктура на съвсем друг край на страната.
Нефтобаза в Гагаринския район на Севастопол — окупационните власти, верни на себе си, обясниха пожара с „остатъци от нефтопродукти в резервоар, запалени от падащи отломки“. Трудно е да се каже кое е по-впечатляващо — редовността на тези „случайни отломки“ или постоянството, с което хората им вярват.
Системност, която се усеща
Това, което се случва, вече не е въпрос на единични удари. Украинските военни изглежда са се насочили към систематично изтощаване на руската енергийна инфраструктура. Логиката е проста: ако след всеки ремонт следва нов удар — на същото място или на съседно — износът на нефт и газ, от който Кремъл финансира войната, се оказва все по-труден за поддържане.
Колко дълго може да трае подобен ремонтно-взривен цикъл, преди да се превърне в реален проблем за руските приходи — засега е трудно за оценка. Но пожарите горят, и то на четири места едновременно.
