Вашингтон и Техеран отново говорят едновременно, но очевидно на различни езици. Доналд Тръмп обяви, че Съединените щати ще „възстановят“ обогатения уран на Иран и ще го откарат в Америка, докато иранското външно министерство почти веднага отвърна: нищо подобно няма да се мести никъде.
Тръмп заяви пред Reuters, че САЩ щели да влязат в Иран „спокойно и с тежка техника“, за да извадят останалия след ударите по ядрените обекти материал, който той нарече „ядрен прах“ (всъщност обогатения до 60% уран е в газообразна форма). По думите му процесът щял да започне „много скоро“.
900 паунда уран и една голяма главоблъсканица
Според различни оценки Иран разполага с над 400 кг уран, обогатен до 60%. Това ниво е под нужното за ядрено оръжие, но многократно над необходимото за гражданска енергетика. Именно затова темата остава централна в разговорите между Вашингтон и режима в Техеран.
Иран, разбира се, продължава да твърди, че всичко е мирно, цивилно и невинно — стара песен на нов глас, която светът слуша от дълги години но и знае, че е дебелашка, ислямистка лъжа.
Блокада, Ормуз и дипломатически пазарлък
Тръмп също потвърди, че американската блокада на ирански пристанища ще остане в сила до окончателно споразумение. Междувременно се работело по разминиране на Ормузкия проток и възстановяване на корабоплаването.
Появиха се информации, че като част от договорката може да бъдат размразени милиарди долари ирански активи. Някои медии дори посочиха сума от 20 милиарда долара. Тръмп отрече: „Никакви пари не сменят ръце.“
А кой казва истината?
Тук идва класическият близкоизточен дипломатически театър без театъра: едната страна твърди, че уранът заминава, другата — че остава. Едната говори за бърза сделка, другата пази мъгла.
Най-вероятно реалността е проста: има преговори, има пазарлък и има огромно недоверие. А когато режимът в Техеран говори за мирни намерения, международната общност по навик проверява дали портфейлът ѝ е още на мястото си.
Какво следва?
Според посредници може да има меморандум за разбирателство скоро, а цялостно споразумение до 60 дни. Това звучи амбициозно, особено когато двете страни още спорят какво изобщо е договорено.
Едно е ясно: темата с иранския уран далеч не е приключила. Просто поредният епизод започва. Иран продължава да се инати, като магаре на мост и вероятността от възобновяване на бойните действия остава много голяма.
