Брюксел иска единен фронт срещу китайската икономическа експанзия. Само дето членовете му явно не са чели едно и също резюме.
Европейската комисия се мъчи да сглоби нещо като обща стратегия срещу нарастващото китайско икономическо влияние — да защити промишлеността на съюза и да пресече опитите на Пекин да направи Европа зависима чрез неикономически механизми. Звучи разумно. Проблемът е, че докато Брюксел изработва тази стратегия, някои членки тихомълком правят точно обратното.
Законът, който ще спаси Европа — ако някой го приложи
През февруари Европейската комисия представи най-амбициозния си опит да постави граници на китайските капитали — т.нар. „Закон за индустриалното ускорение“ (IAA). Той цели възраждане на европейската промишленост и включва ограничения на китайски инвестиции в ключови сектори. Генерален план, внушителни намерения, сериозна реторика.
Успоредно с това китайският производител на батерии CATL влива 4,1 милиарда евро в завод в испанска Сарагоса, а автопроизводителят Chery открива първия си европейски завод край Барселона — с благословията на испанския социалист Педро Санчес. Дежурните саботьори Испания и Унгария, оказва се, нямат особени резерви срещу китайски инвестиции. Те просто имат различен „прагматизъм“.
Санчес среща Си — и вижда „доверие и диалог“
Испанският премиер Педро Санчес се срещна тази седмица с китайския диктатор Си Цзинпин и побърза да обясни, че отношенията между ЕС и Китай са изградени на „доверие, диалог и стабилност“, а крайната цел е „многополярен ред, основан на уважение и прагматизъм“. Красива формулировка. Само дето „многополярният ред“ на Пекин обичайно означава — по-малко Запад, повече Китай.
Франция, за разлика от Испания, вече си е изпатила буквално за принципността: след като Париж беше главен вносител на митата на ЕС върху китайски електромобили, Пекин отвърна с тарифи върху френско мляко и коняк. Болезнено, но поне последователно.
Субсидии, дъмпинг и стокова вълна — подарък от Тръмп
Китай отдавна субсидира масово собствените си производители — автомобили, вятърни турбини и редица други сектори. Резултатът: китайски компании с огромен капацитет, доминиращи вътрешния пазар и активно завземащи европейски такива.
Към тази картина се добавя и един непредвиден фактор: Доналд Тръмп. Въвеждайки рекордни мита върху китайски стоки за американския пазар, той неволно ги пренасочи — право към Европа. Търговският дефицит на ЕС с Китай вече надхвърля 350 милиарда евро за 2025 година, нараствайки с близо 20% спрямо предходната. В същото време Пекин затяга условията за чуждестранни компании на своя пазар, което ефективно блокира европейски производители на машини и химикали.
И какво точно иска самата Комисия?
Дори вътре в Европейската комисия няма пълно единство. Еврокомисарят по вътрешния пазар Стефан Сежурне — инициатор на IAA — публично призна тази седмица: „Имаме нужда от това. Имаме нужда от чуждестранни инвестиции.“ Разбирай — включително и китайски.
Въпросът, който Брюксел трябва да си зададе: може ли едновременно да строиш стена и да оставяш вратата открехната?
Засега изглежда, че отговорът е „да“ — просто различните членки се договарят кой строи стената и кой държи вратата.
Докато ЕС спори кой подход е по-правилен, китайски заводи никнат в Испания, а търговският дефицит расте. Единственото, в което Европа е постигнала консенсус, е, че трябва да постигне консенсус.
