Ирански петрол за около $1 милиард е напуснала Персийския залив въпреки военноморската блокада на САЩ
Военноморските сили на Съединените щати стоят на стража в Арабско море с ясна мисия – да задушат петролния износ на Иран. Резултатите обаче са по-скромни от обещаното. Според данни на компанията за морски трафик Vortexa поне 34 танкера, свързани с Иран, са преминали покрай американските кораби, без да получат заповед за връщане. Сред тях – плавателни съдове, натоварени с ирански петрол на стойност около 910 милиона долара.
Тръмп доволен, данните – по-малко
Доналд Тръмп нарече блокадата „грандиозен успех“ в интервю за CNBC. Американското Централно командване от своя страна отчете, че от 13 април насам е върнало обратно 28 кораба, опитали се да напуснат иранските пристанища.
Числата обаче говорят сами. Докато 28 са върнати, поне 34 са преминали необезпокоявано в двете посоки. Деветнадесет са напуснали Персийския залив, преминали са Ормузкия проток и Оманския залив, а още петнадесет са влезли обратно в Персийския залив с курс към Иран. Поне шест от тях са превозвали 10,7 милиона барела ирански суров петрол. При отстъпка от 10 долара спрямо сорта Brent, която е типична за санкционирания ирански износ, приходът за Техеран е около 910 милиона долара.
На 16 април Вашингтон разшири обхвата на операцията – обявено бе преследване на ирански танкери и в открито море. Задържан бе един контейнеровоз в Оманския залив, а в Индо-Тихоокеанския регион американски сили са абордирали санкциониран танкер. Тръмп е категоричен, че блокадата ще продължи до постигане на „окончателна договоренност“ с Техеран.
А какво прави Иран междувременно?
Докато Вашингтон декларира успехи, Техеран прибягва до изпитан похват – реципрочност. Военноморските сили на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) заловиха два търговски кораба – MSC Francesca и Epaminondas – и ги отведоха в ирански териториални води. В сряда сутринта британските морски власти съобщиха, че в Ормузкия проток са нападнати две плавателни съдна, без да уточняват дали са задържани.
Гърция отрече информацията, че Epaminondas – собственост на гръцка компания – е паднал в ръцете на терористите от КСИР.
Ситуацията в пролива е красноречива: признатата от ЕС за терористичната организация КСИР държи ключов морски коридор, през който минава значителна част от световния петролен трафик, и я използва по свое усмотрение. Задържането на граждански съдове е позната тактика за натиск – и международното корабоплаване продължава да плаща цената.
Накъде води задочната блокада?
Ситуацията в Арабско море разкрива дълбок проблем: ефективна морска блокада в международни води изисква далеч повече ресурси и политическа воля, отколкото дори и най-мощният военен флот може да ангажира на едно място. Иранският „флот в сянка“ – танкери с нееднозначен произход и фалшиви флагове – е устойчив именно защото е разпръснат, анонимен и труден за идентифициране.
Докато Вашингтон и Техеран водят своята надпревара в Арабско море, $910 милиона са отишли в касите на ислямистите. Заседналите в пристанищата 28 кораба са реален резултат – но само половината от картината.
