Вътрешен имейл в Пентагона очертава варианти САЩ да накажат съюзници от НАТО, които според Вашингтон не са подкрепили американските операции срещу Иран. Сред обсъжданите мерки фигурира дори временно отстраняване на Испания от алианса и преразглеждане на американската позиция по британския суверенитет над Фолклендските острови.
Според информацията документът е израз на сериозно раздразнение от отказа или колебанието на някои държави да предоставят достъп до бази, въздушно пространство и логистична подкрепа за операцията срещу ислямисткия режим в Техеран. В Пентагона това било определено като „абсолютният минимум“ за членство в НАТО.
Испания – новата мишена?
Особено недоволство има към Испания, чието социалистическо правителство, оглавено от съмнително вменяемия Педро Санчез отказа американските бази на своя територия да бъдат използвани за удари срещу Иран. Това засяга стратегически важните бази Рота и Морон.
Затова една от идеите е Мадрид да бъде отстранен от престижни позиции в НАТО или дори временно суспендиран. Символичният ефект би бил огромен, дори ако практическите последици са ограничени. С други думи: когато някой не слуша, Вашингтон показва къде е таблото с копчетата.
Испанският премиер Педро Санчес отговори хладно, заявявайки, че правителството му работи с официални документи, а не с имейли.
Великобритания също под прицел?
Документът включва и идея САЩ да преосмислят дипломатическата си подкрепа за европейски отвъдморски територии, включително Фолклендските острови. Това би било директен натиск върху Лондон.
Отношенията между Доналд Тръмп и британския премиер Киър Стармър вече са напрегнати. Тръмп публично го атакува заради нежеланието на Великобритания да се включи по-активно във войната срещу Иран и дори подигра британските самолетоносачи като „играчки“.
НАТО – съюз или касичка?
Администрацията на Тръмп все по-ясно показва виждането си, че НАТО не може да бъде улица с еднопосочно движение. След конфликта с Иран във Вашингтон смятат, че европейците очакват американска защита, но не желаят да поемат рискове, когато САЩ поискат подкрепа.
Министърът на отбраната Пийт Хегсет също намекна, че кризата е показала неприятни истини: иранските ракети достигат Европа, но не и Америка. Посланието е ясно – ако заплахата е по-близо до вас, може би е време и вие да свършите нещо.
Какъв е реалният сигнал?
Дори тези идеи никога да не станат официална политика, самото им обсъждане говори много. Вашингтон вече не прикрива раздразнението си към пасивните съюзници. А Европа започва да разбира, че чадърът не идва с вечна гаранция.
