Техеран изпрати 14-точков план за край на войната. Вашингтон го отхвърли. Иранското външно министерство побърза да отрече собственото си предложение.
Планът, който никой не иска да притежава
Иран представи подробен 14-точков мирен план, чиято централна идея е трансформирането на примирието в пълен край на войната в рамките на 30 дни. Планът е конструиран в три фази и е представен официално като отговор на американската 9-точкова инициатива.
Първата фаза предвижда подписването на пакт за ненападение между САЩ, Иран и Израел. Успоредно с това Хормузкият проток постепенно щял да се отвори, а американската блокада на иранските пристанища да бъде вдигната — като Техеран поема отговорността за разминирането на акваторията. Или поне така гласеше текстът, преди иранското външно министерство да обяви, че нищо подобно не е включено в плана.
Втората фаза е ядреният въпрос — Иран предлага 15-годишно замразяване на обогатяването на уран, след което обогатяването се възобновява до 3,6%. Съществуващите запаси от обогатен уран ще бъдат прехвърлени в трети страни или разредени до граждански нива. В замяна — пълно вдигане на санкциите и размразяване на блокирани средства.
Третата фаза е с по-философски характер: „стратегически диалог“ с арабските съседи и изграждане на „система за сигурност, която да обхваща целия Близък изток“. Режимът в Техеран е поискал Китай и Русия — двамата надеждни гаранти на световния ред — да участват в прилагането на евентуално споразумение.
Тръмп го прочете и каза „не“
Тръмп потвърди, че е запознат с иранското предложение и го е намерил за „неприемливо“. Американският специален пратеник Стив Уиткоф, от своя страна, призна, че двете страни са „в разговор“ — оптимистична формулировка, която може да означава почти всичко.
Комуникацията се осъществява чрез пакистански посредници, а Техеран е потвърдил получаването на американски отговор, който в момента се „преглежда“. Дипломацията очевидно напредва с темпото на бюрокрацията.
Какво точно предлага Иран — и предлага ли го изобщо?
Тук нещата стават интересни. Малко след като Al Jazeera публикува подробностите по плана, говорителят на иранското външно министерство Исмаил Багаи излезе по държавната телевизия и заяви, че предложението не съдържа никаква клауза, свързана с ядрения въпрос. Той добави и че планът не включва иранско разминиране на Хормузкия проток.
С други думи: Иран отрича съдържанието на собствения си план. Може би документът е изтекъл без разрешение. Може би е бил в чернова. Може би е въпрос на различни преводи. Или може би режимът в Техеран просто не може да реши какво точно иска да предложи — което, честно казано, не вдъхва особено доверие като дипломатическа стратегия.
Има ли реален шанс за споразумение?
Иран иска: вдигане на санкциите, край на блокадата, изтегляне на американски сили от региона, спиране на войната в Ливан и гарантиране на ролята на Китай и Русия в изпълнението на сделката.
САЩ искат: демонтиране на ядрената инфраструктура — нещо, което Иран категорично отказва.
Разривът между двете позиции е достатъчно голям, за да побере няколко дипломатически конференции. Това не означава, че преговорите са безсмислени — понякога именно невъзможните разговори водят до изненадващи резултати. Но засега Техеран предлага план, чието съдържание после отрича, а Вашингтон отхвърля предложения, без да обявява алтернатива.
Тридесетте дни за мир засега изглеждат доста оптимистично.
