Военното напрежение между САЩ и Иран отново избухна в района на Ормузкия пролив, след като американски и ирански сили си размениха удари в Персийския залив. Въпреки това президентът на САЩ Доналд Тръмп настоя, че примирието между Вашингтон и Техеран „остава в сила“ — защото явно в Близкия изток вече и стрелбата се води като форма на дипломация.
Според Тръмп три американски разрушителя са преминали успешно през Ормузкия пролив под обстрел. По думите му корабите не са получили щети, докато иранските сили са понесли „сериозни загуби“.
„Днес се опитаха да си играят с нас. Пометохме ги“, заяви Тръмп пред журналисти във Вашингтон, опитвайки се едновременно да демонстрира сила и да омаловажи риска от нова голяма ескалация.
Примириe или просто пауза между две атаки?
От иранска страна обаче картината изглежда доста различно. Командването на армията на режима в Техеран обвини САЩ, че първи са нарушили примирието чрез удари по ирански танкер, друг плавателен съд и въздушни атаки по остров Кешм и крайбрежни райони около Ормузкия пролив.
В отговор Иран е атакувал американски военни кораби край Чабахар и източно от пролива. Иранските военни твърдят, че са нанесли значителни щети, докато американското Централно командване категорично отрича да има поражения по свои обекти.
С други думи — класическата ситуация, в която и двете страни обявяват победа, а пазарите на петрол нервно следят всяко изречение.
Атаката срещу ОАЕ добавя още напрежение
Допълнително безпокойство предизвика и информацията за нова атака срещу Обединените Арабски Емирства. Засега подробности почти липсват, но самият факт, че ОАЕ отново става мишена, подсказва колко крехко е сегашното „прекратяване на огъня“.
Регионът остава на ръба, а Ормузкият пролив продължава да е най-опасната точка за световната енергийна търговия. Всеки нов сблъсък там моментално вдига напрежението не само между военните, но и на борсите.
Сделка на хоризонта или просто печелене на време?
Въпреки новите удари Тръмп твърди, че преговорите с Техеран продължават и САЩ все още очакват отговор на предложението си за прекратяване на конфликта.
Проблемът е, че когато едната страна говори за дипломация, а другата изпраща ракети към разрушители в Ормузкия пролив, „деескалация“ започва да звучи като доста разтегливо понятие.
