Украински удари с дронове по сградата на „Аэронавигация Юга России“ в Ростов на Дон предизвикаха сериозен срив във въздушния трафик в южната част на Русия. Временно бе преустановена работата на 13 летища, а хиляди пътници останаха блокирани в поредния епизод от нарастващия транспортен хаос, който Кремъл упорито нарича „контролирана ситуация“.
Сред засегнатите летища са тези в Сочи, Краснодар, Владикавказ, Махачкала, Минерални води и още редица градове в южните региони на страната. Според руското министерство на транспорта се извършва „анализ на работоспособността на оборудването“, което на чиновнически език означава: някой е ударил нервния център на управлението на полетите и сега никой не знае кое лети и кое не.
Авиокомпаниите побързаха да обявят масови промени в разписанията. Аэрофлот, както и превозвачите „Победа“, „Россия“ и Norwind, потвърдиха отмени и пренасочвания на полети. По данни на руската асоциация на туроператорите, само към 10 сутринта са били отменени или забавени над 80 полета, а поне 14 000 души са чакали по терминалите. За сравнение — това вече започва да прилича не на временен проблем, а на нов стандарт за руската авиация.
„Тридневно примирие“, придружено от стотици дронове?
Особено впечатляващ е контрастът между официалната реторика и реалността. Само ден по-рано руското военно министерство едностранно обяви „примирие“ по случай 9 май и обвини Украйна, че не го спазва. В същото време самата Москва призна, че през нощта над Русия са били свалени 390 дрона и 6 ракети „Нептун“.
От украинска страна пък твърдят, че руската армия също е продължила атаките и е използвала десетки дронове срещу украинска територия. Така „примирието“ изглежда повече като телевизионен декор за парада, отколкото като реално спиране на бойните действия.
Руският въздушен транспорт — все по-уязвим
Случващото се не е изолиран инцидент. Само преди ден московските летища преживяха най-сериозния срив от началото на годината — над 450 отменени или забавени полета. На 5 май броят им надхвърли 500. Русия все по-трудно защитава огромната си инфраструктура от евтини дронове, които успяват да нанасят удари дълбоко във вътрешността на страната.
И тук идва неудобният въпрос за Кремъл: ако една атака срещу аеронавигационен център може да блокира въздушния трафик в цял регион, какво точно означава прочутата руска „пълна защита на небето“?
Докато държавната пропаганда продължава да разказва за „стабилност“ и „контрол“, реалността по летищата изглежда доста по-различно — претъпкани терминали, отменени полети и хиляди нервни пътници, които разбират по трудния начин, че войната вече отдавна не е нещо далечно.
