Докато Путин брои километрите на ракетата си, украинските дронове броят цистерните по руските магистрали
Последните двадесет и четири часа донесоха цяла поредица от събития, останали встрани от заглавните новини — но достатъчно красноречиви, за да не бъдат пренебрегвани.
Руски Telegram-канали, известни с бодрите си репортажи за „оjломки“ над Туапсинския нефтопреработвателен завод, отново излязоха на живо. Този път обявиха успешна атака с украински дронове срещу морското пристанище при населеното място Волна в Краснодарски край. Малко по-късно в мрежата се появиха и видеа с пожар в пристанището. Успоредно с това губернаторът на Ярославска област отчете собствена „успешна атака“ — „високоточни самонасочващи се отломки с усилена бойна глава“, по негова изящна формулировка, паднали в промишлената зона на Ярославъл. С голяма вероятност промишлената зона е същият НПЗ, атакуван само дни по-рано.
На 12 май подобни новини пристигнаха от Оренбург и Перм — жителите съобщиха за дронове, задействана ПВО и дим. В Челябинск пък жителите забелязаха задимяване в района на цинковия завод, предшествано от въздушна тревога.
С други думи, Урал — исторически дълбокият тил на Русия — вече редовно получава „поздрави“ по промишлените си обекти.
Руснаците на Урал: войната не е за нас — или поне беше така до вчера
За жителите на тези региони войната три години беше нещо, което се случва „там“, на екрана. Те знаеха какво се върши в Украйна, но не го усещаха. Докато наскоро. В социалните мрежи се появи запис на жена, седяща навън — „вкъщи е горещо, а навън са сирените“ — която споделя, че за първи път от началото на войната я „е накрило“: „Страшно ми е не за себе си, а за децата ни. В 21-ви век мислехме, че това никога няма да се повтори.“
Повтори се.
Дроновете с изкуствен интелект, които не им пука за заглушителите
Особено внимание заслужава това, което се случва по автомобилния маршрут от временно окупирания Мариупол на запад. Украинските ударни дронове от типа „Midle Strike“ са превърнали тези трасета в зона на риск. Руски източници съобщават нещо любопитно: дроновете маневрират спокойно дори в зони с активно руско радиоелектронно заглушаване (РЕБ) — и успешно поразяват движещи се цели.
Изводът, до който стигат самите руски наблюдатели: апаратите работят под управление на изкуствен интелект, а не на оператор. Защото оператор би загубил сигнала. Освен това е забелязано, че в един ден дроновете „избират“ само бензиновози от трафика, а на следващия — друг тип цели. Версията е, че системата работи с предварително зададена „сигнатура на целта“ за деня — и пропуска всичко останало.
Дали точно така работи — неизвестно. Но фактът, че руснаците самите стигат до този извод, е показателен.
Маршрутът Таганрог–Джанкой — ключова логистична артерия между юг на Русия и Крим — вече е редовно под удар. Руски военни коментатори го признават открито: „Трасетата вече не са безопасни. Противникът ги „реже“.“
В Мариупол изчезнаха трима агенти на ФСБ. Случайно?
От Мариупол пристигна и новина с привкус на криминален трилър. Руски източници, позоваващи се на ФСБ, съобщиха, че на 9 май — в деня на руския „парад на победата“ — трима служители на ФСБ са изчезнали безследно в града. Те са пристигнали по разследване на евентуални злоупотреби при възстановителните работи. Колите им са открити до заведение в града. Местонахождението им — неизвестно.
Когато групи на тайните служби започват да изчезват в собствен „освободен“ град, ситуацията очевидно е по-сложна, отколкото победните репортажи внушават.
Путин и ракетата, която лети до края на Вселената
На фона на всичко това Путин се погрижи да не остане незабелязан. Диктаторът обяви, че Русия „успешно изпробвала“ нова междуконтинентална балистична ракета — способна да достави бойна глава на… 35 000 километра. За сведение: обиколката на Земята е около 40 000 километра. Ракетата, изглежда, е в състояние да удари собствения си изстрелвателен комплекс от другата страна на планетата.
Telegram-каналът Astra проследи историята на Путиновите изявления по темата за тежката ракета „Сармат“ и откри завидна последователност: диктаторът периодично „клинва“ на определени теми — Купянск, плановете „вървят добре“, Сармат — и ги повтаря ентусиазирано, докато не го отклонят. Явно в обкръжението му има поне един човек с достатъчно смелост да смени плочата. Засега го пускат да говори за ракетата. Алтернативата е той да се върне към легендата за Рюрик — което, по всяка вероятност, не би зарадвало дори Кабаева.
