Най-мощната ракета в света. Срокът за доставка – както винаги „догодина“
Владимир Путин отново обяви, че легендарният руски ракетен комплекс „Сармат“ е успешно изпитан и „съвсем скоро“ ще влезе на бойно дежурство. Това е приблизително седмият път, в който Кремъл обещава същото. Ако темпото се запази, до 2035 г. руснаците вероятно ще получат още поне 14 „исторически“ обещания и три патриотични документални филма за ракетата, която все още чака собственото си раждане.
Според командващия РВСН Сергей Каракаев, тестът на 12 май бил успешен, а „заложените конструкторски решения“ били потвърдени. Което е чудесна новина за инженерите, защото последните две изпитания приключиха по начин, който напомняше повече на фойерверки от квартален събор, отколкото на стратегическо ядрено възпиране.
През септември 2024 г. „Сармат“ се взриви директно в шахтата на полигона „Плесецк“. През ноември 2025 г. пък ракетата издържа във въздуха около минута, преди да се разбие. Но в руската официална реалност това очевидно се води „натрупване на ценен опит“.
Колко пъти може една ракета да бъде „почти готова“?
Тук вече навлизаме в жанра на политическата фантастика. Първоначално „Сармат“ трябваше да влезе на въоръжение още през 2020 г. После срокът стана 2023 г. После „до края на годината“. После „работата е фактически завършена“. После Путин обяви, че първите серийни ракети вече били в армията. След което година по-късно самият той призна, че всъщност „Сармат“ още не стои на бойно дежурство.
С други думи – Русия вече успя да разположи ракетата в телевизионните студиа, в патриотичните репортажи и в речите на чиновниците. Остава само дребният технически детайл тя да заработи и в реалността.
Междувременно Кремъл уверява света, че „Сармат“ може да прелети над 35 000 километра и да преодолее всякакви системи за противоракетна отбрана. На този етап обаче най-голямото изпитание пред ракетата изглежда е преодоляването на собствената стартова площадка.
От „Сатана“ към „Сармат“ – еволюция или музейна реставрация?
Проектът започва още през 2013 г., за да замени старите ракети „Воевода“, известни в НАТО като Satan. Само че докато Москва разказва за „оръжие на бъдещето“, реалността все повече прилича на опит да се съживи съветският военно-промишлен динозавър с тиксо, пропаганда и телевизионен патос.
Особено неудобен детайл е, че миналата седмица по обвинения за „разхищение“ бе арестуван директорът на „Красмаш“ Александър Гаврилов – заводът, който произвежда „Сармат“. В Русия това вече е почти традиция: ако проектът струва милиарди, не работи и постоянно се „доизпипва“, значи някъде наблизо има чиновник с нова вила и следовател с белезници.
Ракета като политически декор
Истинската функция на „Сармат“ май отдавна не е военна, а психологическа. Всеки път, когато фронтът в Украйна зацикли, икономиката скърца или вътрешните проблеми започнат да стават твърде видими, на сцената се появява поредната „свръхракета“, която щяла да уплаши Запада и да покаже величието на Русия.
Само че има един проблем – страхът работи най-добре, когато техниката не се самовзривява публично.
А засега „Сармат“ все повече прилича на символ на съвременна Русия: огромни обещания, гръмки речи, секретни бюджети и много дим. Буквално.
