Директорът на американското национално разузнаване Тулси Габард обяви, че подава оставка от администрацията на Доналд Тръмп, като официалната причина е тежкото здравословно състояние на нейния съпруг. Според самата Габард той е диагностициран с рядка форма на рак на костите и тя не желае да го остави сам в „тази битка“.
Решението влиза в сила на 30 юни. Любопитното е, че още преди официалното писмо започнаха да се появяват „анонимни източници“, според които Габард всъщност е била изтикана от Белия дом. Което във Вашингтон е традиция почти колкото лобизма и скъпите костюми с физиономии на хора, които току-що са научили цената на яйцата.
В писмото си, публикувано в X, Габард благодари на Тръмп за „доверието“ и възможността да ръководи американското разузнаване през последната година и половина. Звучи топло и дипломатично — тоест точно така, както звучат почти всички политически раздяли преди взаимното хвърляне на кал в мемоарите.
Болест или вътрешна чистка?
Белият дом побърза да покаже човешко лице. Тръмп заяви, че Габард е свършила „страхотна работа“ и че напълно разбира желанието ѝ да бъде до съпруга си. Временно постът ще бъде поет от заместника ѝ Аарон Лукас.
Само че американската политика рядко е толкова проста. През март Тръмп вече намекна, че Габард е „по-мека“ по отношение на Иран и ядрената му програма. Превод от политически на човешки език: „Не ми кимаш достатъчно ентусиазирано, когато говоря за натиск и санкции.“
И тук идва класическият вашингтонски момент — когато официалната версия и слуховете започнат да се движат в противоположни посоки с такава скорост, че човек се чуди дали не наблюдава политически дрифт. Габард е известна отдавна със слабостта си към Владимир Путин и останалите тирани и назначението и с оглед на това, че беше предала партията си, озадачи всички анализатори.
Кой си тръгва доброволно от такъв пост?
Постът на директор на националното разузнаване не е просто кабинет с хубава табелка и достъп до секретни папки. Това е позиция, в която човек ежедневно координира десетки агенции, доклади, кризи и чужди държави, които се опитват да се правят на „не сме ние“.
Точно затова и версията за „доброволно оттегляне“ неизбежно ще бъде посрещната със скептицизъм. Особено във Вашингтон, където фразата „напусна по лични причини“ често означава всичко — от семеен проблем до политическо обезглавяване с копринени ръкавици.
Тръмп и лоялността — вечната сапунка
Габард дълго време беше един от по-нестандартните играчи около Тръмп — бивша демократка, критик на американските военни интервенции и човек, който успяваше едновременно да дразни либералите и част от републиканския елит. Това, естествено, я правеше идеален кадър за администрация, която обича шумните фигури почти толкова, колкото и собствените си прессъобщения.
Но около Тръмп политическата гравитация е проста: или си напълно синхронизиран с линията му, или рано или късно започваш да гледаш към изхода. Някои си тръгват със скандал, други с благодарствено писмо. А трети — с комбинация от двете.
