Франция иска да се включи в британско-германската програма за създаване на ново поколение далекобойни ракети, способни да поразяват цели дълбоко на руска територия. Така Европа очевидно стигна до извода, че когато Кремъл говори с ракети, дипломацията сама по себе си звучи малко като флейта срещу артилерия.
Според публикация на Financial Times, проектът предвижда разработката на високоточни наземно базирани ракети с обсег над 2000 километра. Сред планираните оръжия са крилати ракети със стелт характеристики и хиперзвукови системи, които могат да маневрират по трудно предвидими траектории.
Инициативата беше обявена от Великобритания и Германия още през 2024 година, а въвеждането на новите ракети на бойно дежурство се очаква в началото на следващото десетилетие. Сега към проекта се присъединява и Франция, която вижда в него възможност да укрепи европейското възпиране срещу руската агресия.
Европа вече не иска да чака Вашингтон
Дълги години европейските армии разчитаха основно на американски далекобойни системи. Но завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом и решението му да отмени планираното разполагане на американски „Томахоук“ в Германия принудиха европейците рязко да ускорят собствените си програми.
Планът на администрацията на Джо Байдън трябваше временно да компенсира липсата на европейски оръжия с голям обсег. След отмяната му стана ясно, че Старият континент няма особен избор — или започва сам да произвежда подобни системи, или остава зависим от политическите настроения във Вашингтон.
Защо Европа се нуждае от такива ракети?
Русия масово използва наземно базирани ракети срещу украински градове и инфраструктура, а в Калининградска област поддържа сериозен ракетен арсенал, способен да покрива голяма част от Европа. Именно това кара европейските държави да изграждат собствен капацитет за ответен удар.
В момента европейците разполагат основно с морски и въздушно базирани ракети като Storm Shadow и SCALP с обсег около 300 километра. Проблемът е очевиден — самолетите и корабите трябва да се доближат опасно близо до руската територия, за да поразят цели навътре в страната.
Новите ракети трябва да премахнат именно този недостатък.
„Празнината“ между конвенционалното и ядреното оръжие
Според източници на FT, в Париж смятат, че проектът ще помогне да бъде запълнена празнината между конвенционалните оръжия и ядреното възпиране. С други думи — Европа иска възможност за мощен ответен удар, без автоматично да стига до ядрен сценарий.
И това е логично. Защото в Кремъл отлично разбират езика на силата, особено когато отсреща има реален военен капацитет, а не поредното „дълбоко безпокойство“.
Частният сектор също влиза в играта
В разработката на европейски далекобойни системи участва и Destinus — компанията на руския предприемач Михаил Кокорич, напуснал Русия след началото на репресиите и войната.
Компанията вече доставя дронове и мини-крилати ракети за Украйна и европейски държави. До края на годината Destinus планира да започне производство на нова ракета с обсег над 700 километра, а след това и система покриваща около 2000 километра.
Кокорич директно признава проблема: Европа има сериозен дефицит в собствените си способности за далекобойни удари. И докато Русия, Китай и Иран влагат огромни средства в ракети, Европа твърде дълго се успокояваше с идеята, че американският чадър е вечен и безусловен.
