Швейцария, дълго сочена като пример за подредена, богата и стабилна държава, все по-открито признава, че не може безкрайно да поема нови хора без последствия. На 14 юни швейцарците ще гласуват на референдум дали страната да ограничи постоянното си население до максимум 10 милиона души до 2050 година.
Идеята е на дясната Швейцарска народна партия и вече предизвиква остри спорове между правителството, бизнеса и гражданите. Причината? Жилищата не стигат, инфраструктурата се задъхва, а цените в някои райони започват да изглеждат като телефонни номера.
Малка държава, голям натиск
Швейцария вече е преминала границата от 9 милиона жители, а при сегашния темп на миграция лимитът от 10 милиона може да бъде достигнат далеч преди 2050 година. Над една четвърт от населението са чужденци, като повечето идват от страни в ЕС — Италия, Германия, Португалия и Франция.
Тук идва и големият проблем за Брюксел. Подобно ограничение влиза в конфликт със споразумението за свободно движение между Швейцария и Европейския съюз. А когато швейцарците усетят, че качеството им на живот започва да страда, договорите с Брюксел внезапно стават доста по-малко свещени.
Къде изчезна „достъпното“ жилище?
В някои региони ръстът на населението вече е шокиращ. В малката община Кнонау в кантон Цюрих броят на жителите е скочил с почти 150% от 1990 година насам. За сравнение — населението на целия ЕС е нараснало едва с около 8%.
Основната причина е близостта до кантона Цуг — данъчен рай за корпорации и богати чужденци. Ниските данъци привличат компании, компаниите привличат служители, а служителите търсят жилища. Резултатът? Цените на имотите в Цуг вече изпреварват дори Женева — град, който доскоро бе символ на ултраскъпия швейцарски лукс.
И тук идва неудобният въпрос: колко „отворена“ може да бъде една държава, преди собствените ѝ граждани да започнат да плащат цената?
Бизнесът иска работници, хората искат пространство
Федералният съвет на Швейцария призовава гражданите да гласуват против инициативата. Аргументът е познат — икономиката има нужда от работна ръка. Бизнесът също предупреждава, че ограниченията могат да ударят пазара на труда.
Но все повече швейцарци очевидно смятат, че безконтролният растеж носи и реални разходи — по-скъпи жилища, претоварен транспорт, натиск върху социалните услуги и постепенно изчезване на усещането за подреденост, с което страната е известна.
Докато част от Европа продължава да повтаря мантрата, че „още хора“ автоматично означава „повече просперитет“, швейцарците изглежда задават доста по-прагматичен въпрос: а кой плаща сметката?
Ако референдумът мине…
Ако мнозинството подкрепи ограничението, Швейцария ще трябва да преразгледа отношенията си с ЕС и вероятно да затегне миграционната политика. Това може да се превърне в пример и за други европейски държави, където темата за демографията и миграцията все по-често излиза от сферата на табутата и влиза директно в изборните урни.
А когато дори една от най-богатите държави в света започне да казва „стига“, това вече не е просто местен спор. Това е сигнал, че моделът започва да скърца.
