Докато Вашингтон обявява „икономическа ярост“ срещу Техеран, танкерите тихо си вършат работата
„Сенчестия флот“ — ръждясал, но функциониращ
Представете си флот от стари, ръждясали танкери без ясен собственик, с изключени GPS тракери и замазани идентификационни номера, плаващи под флагове на държави, на които морският надзор явно не е приоритет. Звучи като сценарий от евтин трилър, но това е съвсем реалната инфраструктура, с която Иран изнася петрола си и пълни бюджета на режима, въпреки годините американски санкции.
Разследване на Wall Street Journal разкри детайлите на схемата: ирански танкери, натоварени с петрол, се срещат на открито море с кораби от т.нар. „Сенчест флот“ и прехвърлят товара от кораб на кораб, преди той да поеме към Китай. По този начин нито един официално санкциониран кораб не влиза в китайски пристанища — само анонимни посредници с неясна история.
Китай: официално не внася, неофициално е основен клиент
Пекин официално не регистрира внос на ирански петрол от 2022 г. насам. На хартия — образцово спазване на международния ред. В реалността — Иран е получил около 31 милиарда долара приходи от петрол именно от Китай, според данни на Американско-китайската комисия за икономическа и сигурностна проверка към Конгреса на САЩ. Това е около 90% от всички чуждестранни приходи от петрол на Техеран и близо 45% от целия държавен бюджет на режима.
Китай не само купува — той активно поддържа инфраструктурата на схемата. Много от корабите в „сянка“ са регистрирани в китайски градове, екипажите им са предимно китайски граждани, а китайски компании за корабен мениджмънт открито рекламират работни места на тези танкери — с допълнително заплащане за риска от по-стар кораб. Рискът включва по-висока вероятност от нефтен разлив и наранявания на екипажа, но явно пазарът на труда го компенсира достатъчно добре.
В допълнение, Пекин изрично е наредил на китайски компании да игнорират американски санкции, позовавайки се на правило от 2021 г., предназначено да противодейства на „незаконни“ чуждестранни ограничения върху търговията. Китайското министерство на външните работи нарече новите американски санкции срещу петролна инфраструктура „незаконни и неразумни“. Логиката е кристална: незаконни са не иранският петрол или тероризмът, а американските санкции срещу тях.
Малайзийската „сива зона“ — паркинг с хиляди тона петрол
Повечето прехвърляния се случват в район известен като Източната зона на външните пристанищни граници (EOPL) — по средата между ирански и китайски води, в спокойно море, технически в изключителната икономическа зона на Малайзия, но извън нейните териториални води. Репортерите на WSJ описват EOPL като „гигантски паркинг за танкери с десетки кораби“. Там има специализирани съдове, снабдяващи останалите с гориво и резервни части, а малки лодки обикалят между танкерите, продавайки цигари и бира.
Малайзийски официален представител призна присъствието на флота, но обясни, че властите не могат да се намесят, тъй като корабите са извън пряката им правна юрисдикция. Малайзия е задържала над дузина кораби за незаконно швартоване, но ресурсите са ограничени, а страната поддържа неутрална външна политика — и не се ангажира автоматично с чужди санкционни режими.
Санкцията дойде, глобата беше 33 000 долара — и какво от това?
Кораб на име „Нора“ — 24-годишен танкер, регистриран в Шанхай — бил задържан от малайзийски власти при прехвърляне на ирански петрол. Глоба: 33 000 долара. По-малко от два месеца по-късно корабът бил засечен край Харг — основното ирански нефтено пристанище. Оттам преминал Ормузкия проток преди американската блокада да влезе в сила, след което се върнал край малайзийския бряг и разтоварил петрола си на друг кораб — „Лана Лустър“, плаващ под флага на Сиера Леоне. „Лана Лустър“ отплавал към северен Китай и последно бил засечен в близост до пристанище Ричжао — ключов хъб за рафинерии — в очакване да разтовари.
На 19 май 2025 г. Министерството на финансите на САЩ наложи санкции срещу „Лана Лустър“, установявайки, че корабът е превозвал милиони барела ирански петрол от средата на 2025 г. Веригата продължава.
Иран страда „най-малко“ — и вероятно ще получава пари до октомври
Официалната американска позиция е ясна: санкциите лишават режима от средства за оръжейни програми и тероризъм. „Под силното ръководство на президента Тръмп, Министерството на финансите ще продължи да спира иранския режим да разграбва природните ресурси на страната в името на тероризма“, заяви говорителка на ведомството пред WSJ.
Но за да спре реално потокът от петродолари, САЩ би трябвало да поддържат военна блокада на иранските пристанища и санкционираните кораби, и едновременно да засилят натиска върху Китай. Дори и тогава остава проблем: около 90 милиона барела ирански петрол са вече в открито море — повечето от тях са напуснали Иран преди блокадата да влезе в сила.
А тъй като от товарене до доставка в Китай минават два до три месеца, и още толкова докато плащането стигне обратно до Техеран, Иран вероятно ще получава приходи от петрол поне до октомври тази година.
Иман Насери, директор за Близкия изток в енергийно-аналитичната компания FGE NexantECA в Дубай и бивш служител в изследователското звено на иранското Министерство на петрола, обобщи ситуацията лаконично: „Икономическата ярост трябваше да ги свали на колене. Но сред петролните износители в региона — Иран страда най-малко.“
