Белград между Брюксел и Москва
Европейският съюз е засилил натиска върху Сърбия с искане да намали наполовина издаването на разрешения за пребиваване и гражданство на руски граждани. Темата излезе наяве след изявление на сръбския депутат Драган Станоевич пред руски медии, според което Брюксел дори намеква за възможно връщане на визовия режим за самите сърби.
Натискът не е случаен. След началото на войната, започната от режима на Владимир Путин срещу Украйна, Сърбия се превърна в един от основните „аварийни изходи“ за десетки хиляди руснаци — от IT специалисти до хора, които просто търсят начин да избягат от мобилизацията и все по-задушаващата атмосфера в Русия. И, разбира се, за бизнесмени, които предпочитат да държат парите си по-далеч от санкции, проверки и отворени прозорци на високи етажи.
Защо ЕС се тревожи?
Според Европейската комисия масовото получаване на сръбски паспорти от руснаци носи „рискове за сигурността“ за ЕС. Причината е проста — Сърбия има безвизов режим с държавите от Шенген и остава удобен коридор за достъп до Европа.
Освен ограничаване на паспортите и ВНЖ-тата (Временно Право на Жителство), Брюксел настоява Белград да:
- прекрати директните полети до Русия;
- намали зависимостта си от Газпром;
- синхронизира визовата си политика с тази на ЕС, включително евентуални визи за руснаци.
Това поставя сръбските власти в доста неудобна позиция. От една страна, ЕС е основният икономически партньор на страната. От друга — политическите и енергийните връзки с Москва остават силни, а част от сръбското общество страда от тежка фора на русофилия.
Пари, имоти и IT: защо Сърбия не бърза?
След 2022 г. над 67 хиляди руски граждани са получили разрешение за пребиваване в Сърбия, а близо 1700 са взели и паспорт. Огромна част от тях са регистрирали фирми, преместили са IT бизнеси или са инвестирали в имоти.
Резултатът? Пазарът на недвижими имоти в Белград буквално полудя, наемите скочиха рязко, а сръбската икономика усети прилив на свежи пари и квалифицирани кадри. Не е чудно, че част от сръбския елит предпочита да „слуша“ Брюксел внимателно, но без излишна бързина при изпълнението.
И тук идва класическият балкански специалитет — дипломатическото „да, ама не“. Според анализатори Белград може да симулира частични ограничения, без реално да затвори вратата за руснаците.
А какво ще стане с кандидатурата за ЕС?
Сърбия е кандидат за членство в ЕС още от 2012 г., но процесът буксува. Основната причина е отказът на Белград да се присъедини към санкциите срещу Русия и нежеланието да прекъсне отношенията си с престъпния режим в Кремъл.
В последните месеци обаче сръбските власти започнаха внимателно да се дистанцират от образа на „малкия брат на Москва“. Председателят на парламента Ана Бърнабич дори заяви, че Русия не е „братска страна“ и осъди нападението срещу Украйна. А през май страната участва и в съвместни военни учения с НАТО — нещо, което допреди няколко години звучеше почти като политическа фантастика в Белград.
