Още през първия си мандат Доналд Тръмп се опитваше упорито да разглоби НАТО или поне да изтегли САЩ от пакта, но не успя — най-вече по чисто процедурни причини. После дойде гръмкият импийчмънт около връзките му с Кремъл и заподозряното вмешателство на Москва в президентските избори през 2016 г., а напрежението беше достатъчно сериозно, за да остави темата настрана за няколко години. Сега, във втория си мандат, той се върна към идеята — очевидно като услуга на приятеля Владимир, по принципа „услуга за услуга“. Каква точно е насрещната услуга, заради която Кремъл вече получи облекчение на санкциите срещу руския петрол, едва ли някой ще обясни публично, но сметката изглежда щедра.
Сметка за приятелска услуга
Очаква се на срещата на Г-7 Тръмп сам да очертае параметрите на излизането на САЩ от НАТО, а по-късно, вече на самия алиансов самит, да бъдат обявени окончателните цифри и срокове. Засега се знае само, че той иска радикално да намали американския дял в колективната отбрана на континента — а част от плана вече изтече в медиите.
Колко всъщност тежи „жертвата“ на Тръмп?
Според агенцията Bloomberg, позоваваща се на свои източници, САЩ скоро ще орежат съществено военните ресурси, предвидени за подкрепа на Европа в случай на криза — включително техника, за която европейските армии нямат пълноценен аналог. На срещи в политическите и военните щабове на НАТО американската страна вече е представила планове за драстично свиване на участието си в т.нар. „Модел на силите“ на НАТО (NATO Force Model) — документът, който определя каква техника и личен състав се изпращат в Европа при нужда.
Засега се говори за съкращение с около 30% на стратегическите бомбардировачи, с които Европа изобщо не разполага, между 75 и 100% по-малко разузнавателни и ударни дронове и около 50% по-слаби военноморски сили. Изтребителите ще бъдат намалени с около трета. The New York Times, позовавайки се на документ, предаден на съюзниците в началото на юни, дава по-точни числа: изтребителите F-16 и F-15E, заделени за операции на НАТО в Европа, ще паднат от 150 на 100, морската разузнавателна авиация — от 26 на 15 машини, а всичките осем самолета-цистерни, отделени досега за Европа, ще бъдат изтеглени напълно. В плановете на Вашингтон е и пренасочването на подводница с крилати ракети и на ударна авиационна група към друго направление, както и изтеглянето на една от двете групи стратегически бомбардировачи, заделени за защитата на Европа.
Защо Брюксел спря да задава въпроси?
От тази все още предварителна информация намеренията на Тръмп са пределно ясни, но не е сигурно как ще реагира Конгресът, където все пак има трезво мнозинство и дори част от републиканците гледат скептично на плановете. Междувременно в Европа вече преосмислят структурата на собствената си отбрана, изхождайки от предположението, че САЩ просто няма да участват във военен конфликт, ако такъв избухне. През годината и половина от втория си мандат Тръмп системно избягваше да отговори директно на въпроса дали Вашингтон ще изпълни съюзническите си задължения.
А след като европейските държави отказаха да се присъединят към военната му операция срещу Иран и той коментира, че „Европа показа истинското си лице“, подобни въпроси изчезнаха напълно. Иначе казано, всички тези цифри за съкращения на собствените въоръжени сили в Европа имат чисто теоретичен характер — няма особена разлика между 150 и 100 изтребители, щом и двата варианта означават, че никой от тях няма да участва в бойни действия.
The New York Times предупреждава, че свиването на американското участие може да настъпи по-бързо, отколкото съюзниците очакват, и да ограничи способността на НАТО за далечни удари, морско разузнаване и следене на руската подводна активност. Опасенията изглеждат основателни — Тръмп очевидно бърза да изплати дълга си към Путин, докато все още разполага с двете и половина години, останали до края на мандата му.
Старите дългове, новите идиотии
Спомнете си: когато застъпи на власт, Джо Байдън се опита да изправи щетите от първия мандат на Тръмп и дори успя да прехвърли допълнителни войски в Европа. Втория мандат на Тръмп обаче показа на европейците, че стабилност във вашингтонската политика вече няма — дори идеологическите и стратегическите приоритети на САЩ могат да се обърнат за една нощ, стига само да изберат за президент аморален старец със спорна адекватност.
А да напомним и на самите американци какво всъщност гласуваха. През 2020 г. Тръмп изгради цялата си кампания върху твърдението, че Байдън е твърде стар и само идиоти могат да гласуват за такъв старец. Байдън встъпи в длъжност на 78 години и два месеца, а самият Тръмп, във втория си мандат — на 78 години и седем месеца, с което стана най-възрастният президент, полагал клетва в историята на САЩ. По собствената му логика отпреди шест години, значи за него гласуваха именно идиоти. А поглеждайки персоналния състав на администрацията му, идиоти са гласували за идиоти. Щом такива неща вече се случват редовно в Америка, скалата на предвидимост, която тя представляваше някога, вече не съществува.
Готви ли се Кремъл за нов фронт?
Путин разбира тази динамика отлично. В момента разузнаването на НАТО следи строителство на нови военни бази по границата на Русия с Естония и Финландия. По най-предпазливи оценки тези бази са предвидени за около 150 000 военнослужещи — в добавка към вече съществуващото присъствие там. Това означава инфраструктура, достатъчна за разполагане на 10 до 15 дивизии в старите мащаби или 50 до 60 бригади в съвременните.
На този фон европейските съюзници, притеснени от тези планове и от непредвидимостта на политиката на Тръмп, вече обсъждат варианти за водене на война без американска подкрепа. По данни на източници на Bloomberg, въпросът е бил централен в разговора между министрите на отбраната от европейската петица, които търсят начин да постигнат сравними военни способности със собствени ресурси — без да чакат сметката на Тръмп към Путин да бъде платена докрай.
