В нощта на 16 юни украински дронове отново намериха пътя към руската енергийна инфраструктура — този път до нефтобазата в станция Полтавска, Краснодарски край. От падащите самонасдочващи се „отломки“ избухнал пожар, който местният оперативен щаб побързал да обяви за изцяло овладян: нямало загинали, нямало ранени, само 32 човека и седем единици техника, мобилизирани да гасят пламъците. Пътят между Полтавска и хутор Трудобеликовски бил временно затворен — сякаш единственият проблем тук е леко затруднен трафик, а не горящ резервоар с гориво в район, който и без дронове трудно намира бензин.
Защо точно тази нефтобаза?
Полтавската нефтобаза не е случайна точка на картата. Тя приема продукция от рафинерии, сред които предприятия на „Лукойл“, и я разпределя по бензиностанциите в Краснодарския край и Адигея. Станцията се намира на 80 километра западно от Краснодар, между областния център и крайбрежието на Азовско море — с други думи, в зона, която доскоро се смятала за спокоен тил. Линията на фронта е на около 385 километра, разстояние, което допреди няколко месеца изглеждало достатъчно успокояващо. Очевидно вече не е.
Бензинов глад от Крим до Москва
Атаката е само последният щрих в картина, която се влошава от началото на юни, когато дефицит на бензин се появи първо в Крим, а след това и в Краснодарския край. Според регионалния оперативен щаб над 500 бензиностанции — обикновено тези, които купуват гориво на дребно, без дългосрочни договори с доставчици — останали без наличности. Дефицит се отчита и по веригите бензиностанции, където търсенето рязко скочило. В момента недостиг на гориво има в повече от 25 руски региона, а ограничения за продажба на бензин се появяват дори в градове-милионници като Москва и Санкт Петербург. Анализатори вече говорят за пълноценна криза за гориво, чийто корен е не в сезонното покачване на цените или борсовите спекулации, а директно в недостатъчното предлагане.
Лекарство или плацебо?
Руското правителство опитва да овладее положението по познатия начин — с пари и компромиси. През април и май нефтените компании получили 700 милиарда рубли субсидии от бюджета, а през юни им било разрешено да понижат качеството на бензина и да продават клас „Евро-3“ вместо „Евро-5“. С други думи, решението на проблема с недостатъчното гориво се оказва по-лошо гориво. Подобни мерки облекчават счетоводните баланси на компаниите, но не намаляват и сантиметър опашките пред бензиностанциите, защото изобщо не се занимават с основната причина за кризата.
Истинската диагноза: дроновете, не борсата
Основната причина няма нищо общо с пазарната логика. Само през май украински удари засегнали руски рафинерии 16 пъти — месечен рекорд от началото на войната. В резултат на това през първата седмица на юни обемът на нефтопреработката в Русия паднал под 4 милиона барела дневно, най-ниското ниво от 21 години, според анализаторите от Energy Intelligence. По техни изчисления, заради украинските удари в момента не работят близо една трета от мощностите на руските рафинерии — 2,14 милиона барела дневно.
Така картината се събира сама: горящи резервоари, празни помпи и правителство, което раздава субсидии за по-нискокачествен бензин, докато истинският източник на проблема продължава да гори в буквалния смисъл на думата.
