Докато в Кремъл разказваха приказки как частна военна компания (ЧВК) „Вагнер“ ще бъде разформирована и поета изцяло от руското Министерство на отбраната, в сърцето на Африка се случваше нещо доста по-прозаично. Наследниците на Евгений Пригожин в Централноафриканската република (ЦАР) са открили далеч по-стабилен бизнес модел от завладяването на градове — контрабандата на трамадол.
Болкоуспокояващо, което успокоява само портфейла на „Вагнер“
Трамадол е обезболяващо, което във високи дози действа като стимулант и затова носи неофициалното название „кокаинът на бедните“. Според разследване на The Wall Street Journal (WSJ), веществото се произвежда в Индия, преминава контрабандно през Демократична република Конго и стига до ЦАР, където дистрибуцията вече е поверена на хора, доказали се в занаята — вагнеровците.
Клиентелата е подбрана внимателно: местни миньори, русофили, бойци на групировката, както и служители от президентската гвардия и подчинените ѝ опълченци от формированието Sharks. Едва ли има по-красноречив символ на „хуманитарната мисия“, за която Москва обича да говори, от армия, поддържана буквално на болкоуспокояващи.
Синът наследи бизнеса, докато Кремъл обещаваше промяна
След ликвидирането на Пригожин през 2023 г. руските власти увериха света, че „Вагнер“ ще престане да съществува като самостоятелна структура, а дейността ѝ в Африка и Близкия изток ще премине под контрола на Министерството на „отбраната“. Осведомени наблюдатели, включително Би Би Си, отдавна документираха, че на практика нищо подобно не се е случило — групировката просто продължи да работи под същата марка, само с нов шеф. Според WSJ, около 500 наемници остават в ЦАР, а начело на операцията стои синът на основателя — Павел Пригожин.
Наистина ли някой в Кремъл е вярвал, че „разформироване“ и „наследяване от Министерство на обраната“ означава нещо повече от смяна на визитката?
Трамадолът плаща за златото, златото плаща за войната
Търговията с трамадол не е странична дейност — тя е гориво в буквалния смисъл на думата за контрола на „Вагнер“ над златодобива в региона, който носи на групировката около 180 милиона долара годишно. Наркотикът помага на бойците да потискат страха си в боя, а на миньорите — да издържат на изтощителен физически труд без почивка. Контрабандата на трамадол към съседни държави, включително Судан, добавя допълнителен приход към и без друго доходния портфейл.
Данни на Уппсалския университет показват нещо, което трудно може да се нарече съвпадение — ръстът в потреблението на трамадол в ЦАР се е случил паралелно с почти 20-процентно увеличение на загиналите в боевете за контрол над отделни райони на страната. Наркотикът не просто финансира войната — той е и част от машината, която я поддържа в движение.
Държава, превзета отвътре
Според Africa Center for Strategic Studies, „Вагнер“ не просто оперира в ЦАР — групировката се е вградила толкова дълбоко в местната политическа и военна система, че на практика функционира като паралелна власт. Президентска гвардия, охранявана от чужди наемници, финансирани отчасти чрез нелегален трафик на опиати — това е реалният резултат от „мироопазващата мисия“, с която руската пропаганда толкова обича да се хвали.
Историята на „Вагнер“ в ЦАР е показателен пример за това какво остава след разпадането на една престъпна структура, върху която е било изградено цяло управление на държава — не разкаяние, а наследство, което просто минава от баща на син.
