Близкият изток отново е в центъра на световните новини, а политиката на американския президент Доналд Тръмп в региона предизвиква множество въпроси и спекулации. Слуховете за наземна операция в Йемен, възможен удар по Иран и нарастващото присъствие на американски военни сили в региона повдигат въпроса: накъде води Тръмп Америка – към нова война или към сложна дипломатическа игра?
През последните месеци се наблюдава значително увеличаване на американските военни сили в Близкия изток. Според американски медии, САЩ обмислят наземна операция срещу хусите в Йемен, чиято цел е да отслабят тяхната способност да атакуват международното корабоплаване и да ги изтласкат от ключови стратегически точки. Министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви: „Няма да отстъпим и ще ставаме все по-безжалостни.“ Това рязко изявление контрастира с предишните настроения, че САЩ са се поучили от горчивия опит в Ирак и Афганистан и избягват нови наземни операции.
В същото време напрежението с Иран остава високо. Въпреки предстоящите преговори в Аман, не е ясно дали те ще бъдат директни, както твърди Тръмп, или чрез посредници, както настоява Техеран. Иранската ядрена програма продължава да бъде основен проблем, а САЩ и Израел не изключват военен удар по ирански ядрени обекти, ако преговорите се провалят.
Хусите в Йемен, които често са свързвани с иранска подкрепа, изглежда губят част от международната си поддръжка. Според британски източници, Иран е започнал да изтегля своите военни съветници от Йемен и да намалява помощта си за движението. Ирак също ограничи дейността на свои представители в контролираните от хусите територии. Въпреки това хусите остават устойчив противник, свикнал да воюва в тежки условия срещу по-силни врагове. Намаляването на външната подкрепа може да затрудни техните атаки с ракети и дронове, но едва ли ще ги сломи напълно.
Политиката на Тръмп в Близкия изток изглежда противоречива. От една страна, той многократно е заявявал, че иска да „сложи край на войните“ и да намали американското присъствие в региона. От друга страна, военната му реторика е агресивна, а действията му – като изпращането на допълнителни сили – подсказват подготовка за потенциален конфликт. Според американиста Александра Филипенко, Тръмп се стреми бързо да реши външнополитическите проблеми, за да се съсредоточи върху вътрешните въпроси, които са по-близки до сърцето му.
Интересно е, че въпреки акцента върху Близкия изток, Тръмп избягва да говори за дългосрочно военно присъствие. Агресивните му изявления, като заплахите за „бомбардировки, каквито светът не е виждал“, изглеждат по-скоро риторични, отколкото реален план за действие. Той знае, че американското общество е уморено от войни след Ирак и Афганистан и е скептично към нови интервенции. Наземна операция в Йемен би била политически рискована и вероятно ще предизвика недоволство дори сред неговите привърженици, които подкрепят политиката „Америка на първо място“, но не и безкрайни войни.
Една от основните цели на Тръмп в Близкия изток е да затвърди своето президентско наследство чрез споразуменията Авраам, които нормализират отношенията между Израел и някои арабски държави. Саудитска Арабия играе ключова роля в тези преговори, а Тръмп вижда в нея център на своята дипломатическа стратегия. Успехът в тази насока би бил значително постижение, което би могло да му донесе признание, може би дори Нобелова награда за мир – макар това да остава в сферата на спекулациите.
Тръмп представя действията си в региона като защита на националните интереси на САЩ, особено чрез осигуряване на енергийни потоци и сключване на икономически изгодни сделки. В същото време той продължава да изолира Иран, когото обвинява за подкрепа на антиамерикански групи като хусите. Тази двойна стратегия – едновременно на натиск и на преговори – създава усещане за хаос, но може би това е част от умишлен подход, вдъхновен от тактиката на „затрупване с информация“, за която говори политтехнологът Стив Банън.
Ще има ли война?
Основният въпрос остава: доколко сериозни са намеренията на Тръмп да започне нова война? Възможно е цялото напрежение да е част от стратегия за оказване на натиск върху Иран, хусите и други играчи в региона, без реално да се стигне до мащабен конфликт. Близкият изток е свикнал с войни, но една нова интервенция може да излезе извън контрол, както често се е случвало в миналото.
За момента Тръмп балансира между агресивна реторика и дипломатически маневри. Американското общество, което го избра главно заради обещанията му за решаване на вътрешни проблеми, едва ли ще приеме с ентусиазъм нова война. Дали ще видим край на напрежението или ескалация – това ще зависи от следващите ходове на Тръмп и реакциите на другите страни в региона. Едно е сигурно: Близкият изток остава сложен пейзаж, в който всяка грешка може да има трайни последици.
