След избирането на Доналд Тръмп за втори президентски мандат става ясно, че американската политика изпитва дълбоки промени, особено в отношенията си с Русия. Контрастът между хаотичното управление на Тръмп и последователността в мерките, които изглежда служат на руските интереси, е поразителен. Тази систематичност в действията, благоприятстващи Москва, предполага, че Кремъл упражнява значителен контрол върху ключови аспекти на американската външна политика.
Мерки в полза на Москва
Тръмп предприема редица стъпки, които пряко засягат интересите на Русия. Американските агенции, отговорни за защита срещу чуждестранни намеси, са обезсилени. Кибероперациите срещу Русия са прекратени, което оставя САЩ уязвими за руски хакерски атаки. В ООН САЩ заемат позицията на Русия по резолюцията за Украйна, което е символичен удар срещу Атлантическия съюз. На срещите на Г7 администрацията на Тръмп блокира изявления, осъждащи Русия, и проваля предложение за създаване на специална сила срещу руския „сенчест флот“, който заобикаля санкциите върху износа на петрол.
Тръмп изключва европейските съюзници от мирните преговори с Москва, което напълно устройва Кремъл. Той оказва натиск върху Украйна да приеме руските условия: изоставяне на окупираните територии, неутралитет и липса на гаранции за сигурност. Тези мерки изолират Украйна и я правят уязвима за бъдещи руски офанзиви. Тръмп подпомага Путин в ключова цел – възстановяването на контрола над Курската област, като лишава Украйна от американска разузнавателна подкрепа и неутрализира предоставените от Европа изтребители F-16. Освен това той започва демонтаж на американската военна логистика в Полша.
Администрацията на Тръмп прекратява финансирането на проект на Йейлския университет за проследяване на съдбата на отвлечени украински деца и блокира предоставянето на доказателства за руски военни престъпления пред международни съдилища. Радио „Свобода“ е закрито, а разузнавателните служби на САЩ прекратяват сътрудничеството с Европа за противодействие на руски саботажи, дезинформация и кибератаки. Има дори индикации, че Тръмп обмисля едностранно признаване на анексирането на Крим.
Пропаганда и риторика
Синхронът между кремълската пропаганда и изявленията на Тръмп е очевиден. Той повтаря твърденията на Путин, че украинският президент Володимир Зеленски е „нелегитимен“, корумпиран и присвоява западната помощ. Тръмп настоява за незабавни избори в Украйна, което е невъзможно във военно време, и по този начин подкрепя руската цел за сваляне на Зеленски – символа на украинската съпротива. Неговият пратеник Стив Уиткоф, инвестиционен банкер без познания за Русия, заявява, че анексираните украински региони „винаги са били руски“, повтаряйки руската реторика.
В речника на Тръмп и Кремъл „мир“ означава капитулация, а украинците и европейците, които ги подкрепят, са заклеймявани като „подстрекатели на война“. Тази риторика напомня на пропагандата от времето на германско-съветския пакт през 1939 г., когато съюзниците на Полша биват наричани „военни подстрекатели“.
Икономическа подкрепа за Русия
Тръмп предприема действия, които облекчават икономическия натиск върху Русия. Американски хедж фондове се подготвят да инвестират в руски ценни книжа, а рублата укрепва с 40% от декември насам. Съобщава се за тайни преговори между Тръмп и Путин за рестартиране на газопровода „Северен поток 2“, проект, който Путин смята за ключов за засилване на руското влияние върху Германия и Европа. Тръмп налага мита върху почти целия свят, но изключва Русия, Беларус и Северна Корея. Това позволява на Русия да възстанови икономическите си позиции и да се подготви за бъдещи конфликти.
Освен това политиката на Тръмп подкопава хегемонията на долара – дългогодишна цел на Путин. Неговият протекционизъм и създаването на резервен фонд за криптовалути отслабват доверието в традиционните финансови системи. Търговската война със страни като Канада и Мексико, определена от „Уолстрийт Джърнъл“ като „най-глупавата в историята“, заплашва американската икономика и сигурност, но е в полза на руските интереси.
Защо Тръмп действа така?
Въпросът за естеството на връзката между Тръмп и Путин остава открит. Дали Тръмп е съзнателен агент на Кремъл, или просто „полезен идиот“? Изказване на Тръмп хвърля светлина върху това: той вижда в Путин съюзник, който споделя същите врагове – либералите и „глобалистите“. И двамата са обединени от параноидно светоусещане и жажда за отмъщение. Путин умело манипулира Тръмп, убеждавайки го, че подкрепата за Украйна е политика на Байдън и че проруските мерки ще отслабят вътрешните му опоненти в САЩ.
Риториката на Тръмп все повече заимства от руската пропаганда. Той нарича границата с Канада „изкуствена“, подобно на твърденията на Путин за украинската граница. Критиките му срещу медии като „Уолстрийт Джърнъл“, които нарича „глобалистки“, направо повтарят руските клишета. Тази тенденция се забелязва и сред други републиканци, като сенатор Майк Джонсън, който твърди, че противниците на Тръмп са платени от Сорос – изтъркана опорка на руските медии.
Политиката на Тръмп изглежда изцяло подчинена на руските интереси, което поражда сериозни въпроси за независимостта на американското управление. Решенията му не само отслабват позициите на САЩ и техните съюзници, но и предоставят на Русия възможност да укрепи влиянието си в глобален мащаб. Дали това е резултат от съзнателно сътрудничество, или от манипулация, едно е ясно: настоящата траектория на американската политика е изключително благоприятна за Кремъл.
