Близкият Изток навлиза в 2026 г. с поредица от драматични събития, които разтърсват региона. В последния си обзор, излъчен в канала на Сергей Ауслендер, арабистката и специалистка по ислямския тероризъм Дина Лисянска обсъжда ключови развития в Иран, Ливан и Сирия. Според нея, годината обещава да бъде „весела и страшна“, с ескалиращи протести, геополитически премеждия и потенциални военни интервенции. Базирано на този анализ, ето преглед на основните теми, които подчертават нарастващото напрежение и промените в баланса на силите.
Въстание в Иран: От протести към освободени градове
Иран е в центъра на вниманието поради масовите протести, които Лисянска описва не просто като демонстрации, а като въстание. Сблъсъците са ескалирали до въоръжени конфронтации, особено в иранския Курдистан. Два града – Абданан и Маликшаги в провинция Илам – са обявени за „освободени“ от опозиционната група NCRI (Национален съвет на съпротивата на Иран), ръководена от жена – вдовица на известен опозиционер.
Протестите следват познат модел от 2009 г. насам: започват с икономически оплаквания заради инфлацията и високите цени, но бързо се политизират. Един от основните лозунги е „Не Газа, не Ливан – Иран!“, който подчертава недоволството от харченето на средства за подкрепа на терористични групи като Хизбула и Хамас, вместо средствата да отиват за иранския народ. Режимът се опитва да потуши недоволството чрез субсидирани продукти, като раздаване на по 7 долара на човек – еквивалент на 5 кг ориз. Това обаче само разгневява хората още повече, тъй като сумата е нищожна за семейство – достатъчна за няколко дни храна.
Символичен акт на протест е хвърлянето на ориз във въздуха. Този ориз е откраднат от магазините на Басидж – въоръжена милиция, част от Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР), която потиска цивилни. В Абданан и Маликшаги, Басидж е изгонен, а на 3 януари са убити четирима демонстранти. Според Лисянска, това е прецедент, който може да се разпространи като „снежна топка“ в съседни провинции.
Геополитическият контекст е още по-интересен. Политическите тотализатори оценяват вероятността за израелски удар по Иран през първата половина на 2026 г. на 59%, а с новите събития тя може да нарасне. Американски военни самолети – танкери за дозареждане и транспортни C-5, C-17 – са забелязани да се насочват към Близкия Изток от САЩ и Великобритания. Президентът Доналд Тръмп открито подкрепя протестите, заявявайки, че ако стрелят по демонстранти, той ще се намеси. Режимът в Техеран не може да разчита на Хизбула, но потенциално може на иракски шиитски милиции.
Лисянска подчертава, че след 12-дневната война през юни 2025 г., иранците виждат възможност за подкрепа от САЩ и Израел. Демонстрантите апелират директно чрез Twitter (чрез VPN), а режимът губи подкрепа от „оста на злото“ – Русия, Китай и Венецуела, които не са в състояние да помогнат ефективно.
Криза в Ливан: Хизбула отказва разоръжаване
В Ливан фокусът е върху Хизбула, която е ключов „стълб“ на иранското влияние. Групата официално отказва да се разоръжи, следвайки заповед от аятолах Хаменей. Това се случва на фона на слухове, че Хаменей подготвя бягство в Москва при Асад, заедно със семейството си.
Лисянска вижда това като акт на „жертва“ от страна на Иран – Хизбула е последното значимо прокси, но групировката е отслабена след войната с Израел. Генералният секретар Наим Касем е смятан за слаб лидер; Иран дори обмисля смяна му с по-млад. Арабски министри на външните работи се опитват да убедят Хизбула поне да симулира разоръжаване, но без успех. Според анализа, Израел може да се наложи да разоръжи групировката със сила.
Интересен инцидент: Касем е прекъснат по време на телевизионно изявление заради реч на Тръмп – знак за намаляващото влияние на Хизбула. Главатарят се крие, вероятно в Иран, Ирак или Ливан, а ливанското правителство се опитва да се отърве от групировката.
Преговори в Сирия: Обмен на разузнаване без Русия
В Сирия са постигнати споразумения между Израел, Сирия и САЩ в Париж. След два месеца усилия от Тръмп, страните създават механизъм за обмен на разузнавателни данни, който ще намали военните напрежения, насърчи дипломацията и търговия под американски надзор. Това е „клетка за координация“, която ще разрешава разногласия и предотвратява недоразумения.
Забележително е отсъствието на Русия, въпреки апелите на Башар Асад към Путин за по-голямо присъствие, за да балансира турското влияние. Асад иска да отслаби хватката на Ердоган, който използва Сирия като своя платформа. Споразумението е част от по-широката политика на Тръмп – „доктрината Донро“ (аналог на Монро), която цели активно американско влияние без постоянно военно присъствие.
Друго важно събитие: В Суейда продължава конфликтът между друзи и суннитски салафити (включително сили на Джулани). Шейх Мовафек Тариф, духовен лидер на друзи в Израел, издава исторически указ, позволяващ аборти след изнасилвания от салафити – първи такъв случай в друзската общност. Израел е предоставил хуманитарна помощ, включително медикаменти за прекъсване на бременност.
Нова ера под влиянието на Тръмп
Според Лисянска и Ауслендер, Тръмп преустройва баланса на Близкия Изток не чрез военна сила, а чрез геополитически ходове – от подкрепа за иранските протести до преговори в Сирия. Това предизвиква „оста на злото“ (Иран, Русия, Китай, Венецуела) и засилва американското влияние. Регионът е в преход: Израел укрепва позициите си, а традиционни съюзници като Русия губят терен.
Събитията в Иран могат да доведат до по-широк конфликт, докато Ливан и Сирия остават взривоопасни. Както отбелязва Лисянска, ситуацията е като „калейдоскоп“ – променя се бързо под влиянието на нови събития. Очаква се следващият фокус да бъде върху Саудитска Арабия и нейната роля в региона. За повече детайли, препоръчваме Telegram-канала на Дина Лисянска „Война и мир на Близкия Изток“.
