В открития океан, пред очите на целия свят, в момента се разиграва поредният акт от трагикомедията „Как се сваля имперец“. Сюжетът е познат, но този път декорът е особено показен: танкер от „сенчестия флот“ на Путин, сменящ флагове като джебчия палта, американски кораби и една руска подводница, изпратена да всява страх, но успяла единствено да произведе… визуален материал за медиите.
Историята започва край бреговете на Венецуела. Танкер, натоварен със санкционен руски нефт, се опитва да избяга в неутрални води. САЩ искат проверка – нищо екзотично, нищо пиратско. Корабът отказва. Следва преследване. Русия реагира по учебник от 80-те: „Изпратихме подводница!“. Това трябваше да звучи страшно. Някога.
Подводницата наистина пристига, дори изплува театрално – като да покаже, че „ние сме тук“. Само че американците… не ѝ обръщат внимание. Изобщо. Те просто си вършат работата и си прибират танкера. А подводницата остава в ролята на скъпа декорация, нещо като надуваем динозавър пред автокъща – голям, смешен и напълно безполезен.
Тук митологията се разпада с гръм и трясък. С десетилетия в Русия се разказваха героични легенди: как съветски или руски подводници „изненадвали“ американски самолетоносачи, как самолети прелитали над палубите им и „можело, ама не искали“. Дребната подробност, че всички тези платформи са били засичани много по-рано и са били под прицел, удобно се пропускаше. Сега обаче няма какво да се пропусне – всичко е на видео.
Подводницата изплува, не демонстрира нищо, не заплашва никого, не пречи на нищо. Ако трябва да сме честни, тя демонстрира само един древен принцип: когато нямаш сила, остава ти позата. И тя също не проработи.
Когато страхът си отиде
Истинският проблем за Кремъл не е един танкер. Не са дори осемте танкера, които по данни на медиите са кръжали в териториалните води на Венецуела, обслужвайки мащабен трафик на санкционна нефт. Проблемът е, че страхът изчезна.
След Украйна руснаците загубиха не просто техника, боеприпаси и хора. Загубиха репутацията си на сила, която може да наложи волята си срещу равностоен противник. Оказа се, че „геройството“ работи само срещу по-слаби. Срещу САЩ – не. Срещу Запада – не. Дори срещу Украйна – все по-малко.
А митът за „мощния флот“ вече официално е в категорията приказки за деца в предучилищна възраст. Украйна, между другото, вече показа, че може да „сресва“ и подводници, така че срамът е гарантиран дори без американско участие.
Геополитическият бизнесмен на века
Паралелно с военния фарс изплува и финансовата катастрофа. Сирия – опростени 10 милиарда долара дълг, после още до 20 милиарда под формата на кредити за оръжие. Венецуела – оръжие на кредит, връщано с нефт. Резултатът? Асад падна. Мадуро в плен. Парите – няма да се върнат.
И тук вече дори в руските анонимни телеграм-канали започват да си задават въпроса: за какво бяха похарчени тези ресурси? Четири години война в Украйна, източени складове, милион жертви, а стратегическият резултат е… нула. Европа се превъоръжава. САЩ действат спокойно и уверено. Русия губи позиции навсякъде – от Близкия изток до Латинска Америка.
Най-страшното за Кремъл е, че това вече го казват не „враговете“, а собствените му хора. Макар и шепнешком. Макар и анонимно. Но го казват.
Краят на позата
Цялата тази история с танкера и подводницата е концентрат на путинската епоха: много думи, много заплахи, много показност – и нулев резултат, когато срещу теб стои реална сила.
Затова днес можем спокойно да тролим руските пропагандисти: да благодарят, че американците решиха въпроса тихо, без стрелба. Ако в играта беше влязла Украйна, сантимент нямаше да има.
Истината е проста и вече очевидна: четвърт век Русия се управлява от човек, който пропиля всичко – ресурси, съюзници, страх и бъдеще. Остана само шумът. А шумът, както се видя в океана край Венецуела, вече не плаши никого.
И когато подводницата се превърне в реквизит, империята вече е в последно действие.
