В света на геополитиката и военните конфликти някои въпроси изглеждат наивни или дори глупави на пръв поглед. Те са риторични, но ако се задълбочим в тях, разкриват сложни проблеми, които обясняват много от събитията на фронта, в тила и на международната сцена. Един такъв въпрос е: „Защо Украйна все още не е нанесла масиран удар по Москва, въпреки че там го очакват като неизбежен?“ Този въпрос е задаван от всеки украинец поне веднъж, а отговорът често е прибързан и пристрастен. В тази статия ще разгледаме наличните аргументи, без да претендираме за окончателен отговор, тъй като липсата на пълни данни го прави невъзможен. Вместо това ще анализираме географските, военните и политическите аспекти, за да разберем защо този „фидбек“ за Киев все още не е дошъл.
Москва в очакване: Паниката на Собянин
От месеци насам в руския сегмент на интернет се обсъждат изявленията на кмета на Москва Сергей Собянин, който с почти истеричен тон настоява за укрепване на противовъздушната отбрана (ПВО) в столицата. Това не е просто някой провинциален градоначалник – Москва е столица, а Собянин е достигнал позицията си през коридорите на властта, близки до Кремъл. Той разполага с връзки и информация от първа ръка, тъй като военно-политическото ръководство на Русия е съсредоточено именно там.
За сравнение, в Украйна информация за предстоящи удари стига до кмета на Киев Виталий Кличко и дори до обикновени граждани чрез „сарафанное радио“ (слухове, от уста на уста) няколко дни предварително. Собянин, като опитен бюрократ, вероятно вижда мащаба на заплахата и се опитва да се подсигури. Той знае, че ако се случи удар, той ще бъде крайният виновен. В Русия вече се наблюдават проблеми с критичната инфраструктура в регионите, дори без въздушни атаки, което предизвиква паника. Собянин просто „подлага възглавница“, за да може да каже: „Аз предупреждавах!“
Този контекст ни води към основния въпрос: Защо ударът не е дошъл, особено сега, когато зимата – най-ефективното време за такива операции се приближава към края си?
Географската реалност: Разстояния и уязвимости
Погледнете на картата и ще разберете: Киев е много по-уязвим от Москва поради разстоянията. От най-близката руска граница до Киев са около 250-300 км, докато до Москва от Украйна са над 750 км. За да се стигне до руската столица, са нужни оръжия с обсег над 1000 км, тъй като никой не запуска ракети директно от границата, а траекториите не са прави.
Украйна никога не се е подготвяла за такава война. Доктрината ѝ е била пацифистка, без планове за атаки на далечни столици. Русия, напротив, е наследила съветски арсенали за удари по Европа – Хелзинки, Талин, Рига, Варшава са на 200-250 км от руските граници. Украинските правителства, особено след 2014 г., са забавяли развитието на далечни оръжия, а администрацията на Зеленски дори е унищожавала някои наработки.
Оръжията: От „Точка-У“ до модерни дрони
В началото на пълномащабната инвазия Украйна разполагаше с ограничени средства: няколко десетки ракети „Точка-У“ (обсег 120 км) и гаубици „Пион“ (до 47 км). Те са използвани ефективно – например за унищожаване на руски десант в Гостомел. Но за Москва това не е достатъчно.
С времето дойдоха западни доставки: гаубици M777, чешки и шведски системи, HIMARS вместо „Точка-У“. По-късно – Storm Shadow, ATACMS. Но обсегът им е ограничен (до около 300 км), а до скоро имаше забрана за удари по руска територия.
Сега Украйна има собствени оръжия: дронове, модернизирани „Нептун“ (който потопи флагмана „Москва“) и дори „Фламинго“. Те могат да стигнат до 1000 км и да носят до 1 тон експлозиви. Снимки от руски фабрики показват, че такива удари вече са реалност. Украйна има възможността – но защо не я използва?
Желанието: Политически и вътрешни фактори
По времето на Байдън ударите бяха невъзможни: липса на оръжия и страх от ескалация. Дори удари по руски НПЗ предизвикваха протести от Вашингтон. Практиката показа, че това е грешка – ранни удари биха променили ситуацията.
С Тръмп нещата са различни: той игнорира „ескалацията“, но е прекратил помощта. Сега няма какво да „прекрати“, така че ограниченията са невидими. Украинците жадуват за „отплата“ – дори с 1/1000 от това, което Киев е претърпял.
В Русия Москва е център на всичко: символ на властта и индустриален комплекс. Удар там може да катализира промени. Елитите сигнализират на Путин, че войната ги разорява, но той не слуша. Военните, с огромно финансиране, могат да се възползват – както в 1937 г. или след Сталин. Примери от Китай (Си Дзинпин арестува всичките главни генерали) показват, че милитаризацията води до нестабилност.
Удар по Москва може да вдъхне бунт: „ПВО е за Путин!“ Той би подобрил преговорните позиции на Украйна и би накарал руските дипломати да мислят различно.
ПВО не е непробиваемо
Русия има 3-4 пръстена ПВО около Москва, но практиката показва, че те не са непробиваеми. Крейсерът „Москва“ бе „непотопим“, но потъна. Крим и Севастопол бяха „най-защитени“ – сега останките от Черноморският флот са избягали, а ПВО е в руини. Украйна има методи да преодолее отбраната.
Собянин е в паника, защото знае това. „Полунощ наближава, а Германа все няма“ – цитирайки класика. Въпросът остава риторичен: Можем ли? Искаме ли? Кой не иска? Отговорите са версии, но те обясняват много от войната. Скоро ще разберем дали Москва ще получи „фидбека“ си.
По текст на Антиколорадос
