Обединените арабски емирства обявиха излизането си от Организацията на страните износителки на петрол и групата ОПЕК+. Решението беше посрещнато с дипломатически речи за „национални интереси“ и „преоценка на политиката“, но зад тази корпоративна формулировка се крие нещо значително по-интересно — многогодишен сблъсък между Абу Даби и Рияд, изтлял тихо под повърхността и накрая избухнал с петролен привкус.
Анализаторите, цитирани от Reuters, са доста категорични: не говорим само за спор около квоти за добив. Говорим за „раскол, значително по-дълбок, отколкото изглежда“ — по думите на Фаваз Гергес от Лондонското училище по икономика.
Как Саудитска Арабия и Русия управляват клуба
Абдулхалек Абдулла, анализатор от ОАЕ, е директен: „Саудитска Арабия и Русия диктуват решенията и манипулират останалите — правят всичко, за да задоволят собствените си интереси за сметка на другите.“ Това, разбира се, изобщо не изненадва — Москва е специалист в подобни клубни договорености, при които едни членуват, а други просто плащат членски внос.
Абу Даби е стигнало до извода, че ОПЕК мало прилича на организацията, в която е влизало преди 60 години. Тогава е бил картел с претенции за баланс. Днес, по думите на местни аналитици, е просто система, управлявана от най-едрите производители в полза на техните сметки.
Войната, Иран и Ормузкият пролив — или как кризата ускорява всичко
Паралелно с вътрешните разногласия в ОПЕК, регионът гори — в буквален и преносен смисъл. Войната между САЩ, Израел и Иран засили нестабилността в Персийския залив: Техеран обстрелва страни, на чиято територия са разместени американски военни бази и е фактически блокирал Ормузкия пролив — ключовата артерия, през която минава значителна част от световния петролен износ.
Тук ОАЕ направиха интересна сметка: докато Рияд и останалите заливни монархии отговаряха на иранските ракети основно с противовъздушна отбрана, Израел достави на Абу Даби допълнителни прехватачи. Емиратският президентски съветник Анвар Гаргаш определи реакцията на съседите като „най-слабата в историята“.
В тази картина бившият американски преговарящ Аарон Дейвид Милър е категоричен: ОАЕ разчитат на двама партньори, проявили реална подкрепа по време на кризата — Израел и Съединените щати.
Нормализацията с Израел и разривът, за когото не се говори гласно
Именно тук се корени може би най-дълбоката пукнатина между двете монархии. ОАЕ бяха сред пионерите на нормализацията с Израел чрез т.нар. Авраамски споразумения и оттогава задълбочават сътрудничеството в сферата на сигурността и икономиката. Саудитска Арабия се въздържа — обременена от вътрешни, ислямистки, ксенофобски и регионални съображения, при които официалната нормализация би носила значително по-висока политическа цена.
Разликата в подходите отразява фундаментално различна представа за ролята на двете държави. Рияд се смята за естествения притегателен център на арабския и мюсюлманския свят — позиция с всичките й ограничения. Абу Даби следва по-гъвкав модел: търговия, финанси, портове, прагматични партньорства.
Откъде дойде разривът?
Всъщност, кога точно тръгна разделението?
Официално двете страни се движеха в синхрон — особено по времето на Арабската пролет, когато координирано потушаваха ислямистките движения и сдържаха иранското влияние. Но под тази обща фасада работеха съвсем различни логики.
Войната в Йемен се превърна в катализатор. Рияд искаше едно централизирано йеменско правителство, удобно за него. Абу Даби заложи на южнойеменски групировки и контрол над морските пътища. После дойде Судан, където двете страни подкрепиха различни страни в гражданската война. Конкурентните амбиции в рамките на „Визия 2030″ за привличане на инвестиции допълниха картината.
Накрая всичко се е стекло в нефтената политика — арената, където разногласията са най-видими и измерими в долари.
Абу Даби излиза от сянката
Ебтесам Ал-Кетби, ръководител на Emirates Policy Center, е ясна: ОАЕ не искат да бъдат обикновени участници в системата — искат да бъдат нейни архитекти. А за да постигнат това, първо трябва да напуснат стаята, в която никой не ги е питал.
Представителят на ОАЕ добави, че страната преразглежда ролята и приноса си в редица международни организации — но засега не е взето решение за излизане от нито една друга структура, включително Арабската лига.
С една дума: Абу Даби не изгаря мостове — само строи нови, по свой проект.
