Украйна удря, цените скачат, Москва се клати — но кой държи ключа към Балтика?
Ако някой ви беше казал преди година, че Доналд Тръмп ще се окаже вдъхновител за европейската отбранителна политика, вероятно щяхте да се усмихнете скептично. И все пак — ето ни тук.
Блокадата на ирански пристанища от американските ВМС се оказа нещо повече от поредния Тръмпов импулс. Тя предостави работещ модел, който редица анализатори вече прилагат към съвсем друга карта — тази на Балтийско море и датските проливи, през които преминава около половината от руския морски петролен износ.
Украйна не пропуска нищо
Докато дипломатите се срещат, украинските въоръжени сили работят методично. Само за последните седмици бяха поразени:
терминалите в Приморск и Устлуга (многократно), нефтопреработвателният завод Башнефт в Уфа (28% от производството временно извън строя), терминалът в Новороссийск и пристанището и рафинерията в Туапсе и Перм, нефтопреработвателните заводи в Сизран и Новокуйбишевск, помпени станции в Краснодар, Волгоград и по тръбопровода „Дружба“, две сондажни платформи в Каспийско море, както и танкер край Туапсе, след чийто удар се появи нефтено петно с площ от 7 км.
Логиката е ясна: когато Новороссийск спре, Роснефт пренасочва нефта към Туапсе. Когато Украйна научи това — Туапсе е следващата цел.
Резултатът е измерим. Руският морски петролен износ за седмицата 6–12 април падна с 16% до най-ниското ниво от почти две години насам. Добивът е съкратен с 300 000–400 000 барела дневно — което според Reuters е най-значителното месечно намаление от пандемията насам. Априлският износ може да се окаже най-лошият от 2023 г.
Цифрите, които Москва предпочита да не публикува
На пръв поглед Русия изглежда финансово стабилна. Войната в Персийския залив изстреля цената на петрол Уралс от под 40 долара за барел през декември до около 116 долара в края на март — 13-годишен максимум. През март приходите от петролен износ скочиха от около 10 млрд. долара до 19 млрд. — рекорд от четири години.
Само че под повърхността картината е различна.
Бюджетният дефицит на Русия само за първото тримесечие вече надхвърли 60 млрд. долара — повече от целевия дефицит за цялата 2026 година. Мартенската „непредвидена печалба“ покрива едва около 15% от тримесечната дупка. За да ликвидира само дефицита, цената на Уралс трябва да остане над 100 долара за барел в продължение на цяла година — и много по-дълго, за да се решат структурните проблеми. Така смята началникът на шведското военно разузнаване Томас Нилсон, цитиран от Financial Times.
А официалната статистика, на която се позовава Москва? Шведското разузнаване потвърждава онова, което мнозина вече подозираха: инфлацията, официално обявена под 6%, в действителност е около 15%. Дефицитът е занижен с поне 30 млрд. долара. Има признаци за назряваща банкова криза.
Между другото — когато дори официалната статистика показва свиване на икономика, разчитаща основно на производство на оръжие, какво се случва в гражданската индустрия и строителството? Отговорът идва от данните: потреблението на метал е паднало с 14%, печалбата на Северстал — с над 99%. Производството на цимент е спаднало с 30% на годишна база. Чистата печалба на Роснефт е рухнала с около 96% само за година.
Просрочените задължения са нараснали с 21% и вече надхвърлят 8 трлн. рубли — около 110 млрд. долара, или 20% от целия федерален бюджет. Кремъл продаде 22 тона злато, за да запълни дупките.
Санкциите: двадесетият пакет идва
Двадесетият пакет санкции на ЕС се очаква да бъде приет скоро — вече без традиционното вето на корупционера Орбан, след смяната на правителството в Унгария и встъпването в длъжност на новия премиер Петер Мадяр. Пакетът включва пълна забрана на морски услуги за руски петролни превози — застраховане, фрахт, класификация и лоцманска навигация. На практика това означава край на ценовия таван на Г-7 от 44,10 долара, вече обявен за неефективен. Добавени са 43 нови танкера към списъка на „сенчестия флот“. Включени са 20 регионални руски банки и за пръв път криптоактиви и платформи, използвани за заобикаляне на санкции. Банки от трети страни, обслужващи руска търговия, също влизат в обхвата. Въведени са квоти за внос на амоняк — един от малкото стоки, които Русия все още можеше да продава сравнително свободно на ЕС.
Посланието е недвусмислено: Брюксел е уморен да бъде заобикалян.
Датският пролив: ключът, който Европа не иска да завърти
Тук стигаме до неудобния въпрос.
Ако американските ВМС могат да блокират Ормузкия проток и да задушат иранския петролен износ, защо европейските флотове не направят същото с Балтика? Робин Брукс, старши изследовател в Brookings Institution, го формулира директно: датските проливи са значително по-тесни от Ормуз и следователно значително по-лесни за контрол. През тях преминава около 50% от руския морски петролен износ. Ако Русия загуби дори тази половина, Кремъл вероятно би бил принуден да преговаря при условия, наложени от Запада, в рамките на месеци.
Разбира се, подобна операция не е без рискове.
Русия почти сигурно ще заплаши с ответни мерки. Балтийският флот е остарял, но е достатъчен за ескалация чрез инциденти — например умишлен таран, за какъвто има исторически прецедент: съветският фрегат „Безаветний“ протаранира американския USS Yorktown в Черно море още през 1988 г. Хибридните атаки срещу европейска инфраструктура продължават и без такъв повод. Но Русия — в най-слабата си позиция от десетилетия — не е в състояние да открие реален втори фронт срещу НАТО.
Алтернатива на пълната блокада е правна рамка за систематични проверки на руски танкери с военноморска подкрепа. Това не е блокада в строгия смисъл, но би имало сходен ефект. Коалиция от полски, шведски, финландски, датски и британски флот би могла да реализира такава операция и разпределената отговорност би затруднила всякакъв руски отговор.
Варшава, Стокхолм и Букурещ вероятно биха подкрепили. Берлин, Рим, Брюксел и Мадрид — по-малко.
Когато нефтът вече не е достатъчен
Кризата в Ормуз напомни на всеки вносител на енергия едно неудобно нещо: докато зависиш от чужда тръба, чужд пролив или чужд режим, оставаш заложник. И тъй като алтернативите съществуват — ядрена, слънчева, вятърна енергия, електромобили — подобни кризи ускоряват преориентирането.
Това е лоша новина и за американския енергиен износ. Но за Русия е екзистенциална: нефтът и газът формират реално 57–70% от руския БВП, когато се отчетат косвените данъчни приходи, рециклирането на петродолари и зависимите сектори. Транспортната компания, обслужваща Роснефт, работникът на НПЗ Норси, пенсионерката, продаваща вестници в Новокуйбишевск — всички те са залог в една и съща игра.
Ако светът постепенно излезе от зависимостта от нефт — така, както излезе от въглищата — Русия ще загуби единствения актив, с който разполага в съвременния свят.
Дали Кремъл има резервен план? Засега изглежда, че единственият е продажба на злато и манипулиране на статистика.
Дори Тръмп понякога дава пример — макар и без да го е планирал. Въпросът е дали Европа ще се осмели да го последва.
