В нощта срещу 21 юни 2026 г. Крим и Краснодарски край преживяха поредното си „горещо лято“ — в буквалния смисъл. Украинските безпилотни летателни апарати (БПЛА) нанесоха поредица от удари по пристанищна, горивна и военна инфраструктура от двете страни на Керченския проток. Паралелно с това, на около 2 000 километра навътре в Русия, тихият западносибирски град Тюмен получи свое „посещение“ — рафинерия с ярко черен облак над нея и десетки противопожарни коли, пристигнали да отпразнуват събитието.
Керч: пристанище, газов терминал и цистерни в огън
Първите взривове са фиксирани в Керч, Бахчисарай, Севастопол и Симферопол, а руските власти пак са спрели движението по Керченския мост. Скоро след това сателитните данни разказаха без лукавства това, което руската пропаганда се мъчеше да скрие: в Керч горяха терминалът „AEGAZ“ — специализиран комплекс за манипулиране и прехвърляне на втечнен газ, и горивният терминал „ТЕС“ — съоръжение за съхранение и прехвърляне на нефтопродукти, включително мазут и дизел.
Сред вероятно ударените обекти в Керч са морското рибно пристанище, индустриалната зона и железопътният терминал на ТЕС за претоварване и съхранение на нефтопродукти и втечнен газ. С две думи: всичко, което е необходимо, за да може южната групировка на Путин да остане без гориво — беше успешно запалено.
Допълнително, сателитни данни показват пожар на нос Зюк, близо до село Курортное, което е зона за разполагане на руски зенитни системи, включително позиции на ракети С-300 или С-400. В района на Керч са фиксирани и два допълнителни огнища: едното на нос Зюк, второто — на територията на войскова поделение № 98 546.
От другата страна на протока — пристанище „Кавказ“ се присъединява към фестивала
На другия бряг на Керченския проток, в пристанище „Кавказ“ на полуострова Чушка в Краснодарски край, беше съобщено за голям пожар. Обектът служи като основен логистичен възел за Русия и разполага с горивен терминал и нефтено депо.
Нефтеното депо в пристанище „Кавказ“ играе ключова роля в снабдяването с гориво на окупираните руски територии — Крим и районите на Херсон, Запорожие и Донецк. Съответно загубата му е не просто символична. Тя е логистична.
Руската противовъздушна отбрана (ПВО), наречена от Кремъл „непробиваема“, отново се представи по характерния за нея начин: украинските сили редовно удрят Керченския полуостров с БПЛА, а военното командване не е коментирало атаката. Местният „гауляйтер“ на Севастопол пък побърза да съобщи за свалени дронове — само че, за да разнообрази скуката, едно от превозните средства на ПВО беше насочено към жилищна сграда. Приятна подробност.
Тюмен или как се изминават 2 000 километра без забележка
Ако ударите в Крим изглеждат „рутина“, то атаката срещу Тюменската рафинерия — известна като Антипинска — заслужава специален коментар. Рафинерията се намира на около 2 000 километра от украинската граница. Местните жители са наблюдавали поне два взрива и гъст черен дим над завода, а към него са потеглили минимум десетки противопожарни коли.
Губернаторът на Тюменска област Александър Мор е заявил, че атаката е „отблъсната“ — отломки са паднали на територията, но самата рафинерия уж не е пострадала, а служителите са евакуирани. Господин Мор обаче не е успял да обясни как точно дроновете, изминали 2 000 километра, са се превърнали в „отломки“ точно над завода, без да нанесат никакви щети. Тази загадка е оставена за следващото издание на „Очевидното–невероятното“.
Украинският президент Владимир Зеленски потвърди удара и уточни, че са използвани модернизирани дронове „Fire Point“ с обхват до 3 000 километра. Украинският министър на отбраната допълни, че кампанията е „ефективна“. Рафинерията обработва около 9 милиона тона суров нефт годишно и произвежда бензин, дизел и други горивни продукти. Не е флагман на руската рафинерийна мрежа, но в условията на нарастващ горивен дефицит — всяко затруднение по веригата има своята цена.
Крим на дажби, Русия на ръба на горивната криза
Удари като тези от 20–21 юни не са случайни. Те са част от системна стратегия. Украйна значително е интензифицирала ударите си по военни и енергийни обекти в и около окупирания Крим като част от съзнателна стратегия за откъсване на полуострова от Русия. Русия снабдява силите си в Крим с бензин, дизел и авиационно гориво по три основни канала: автомобилни и железопътни цистерни по Керченския мост, морски доставки и сухопътни маршрути през окупираните части на Южна Украйна.
Тъй като Украйна все по-активно удря тези връзки с дронове и прецизни удари, Киев е предизвикал най-тежката горивна криза на полуострова от незаконното му окупиране от Русия през 2014 г. Кремъл рядко признава мащаба на проблема, но московско инсталираните власти в Крим постепенно затягат ограниченията върху покупките на бензин.
И ако се чудите дали руската ПВО се е погрижила да защити достатъчно Керч — отговорът е в цистерните.
Омск чака — но може и да не дочака
Тюменската рафинерия е само вектор. Реалната цел, от която руската пропагандна сфера трепери, е Омският нефтопреработвателен завод — най-голямата рафинерия в Русия с проектен капацитет от 23 милиона тона годишно, която досега не е получавала нито един удар. Модернизираните украински дронове „Fire Point“ могат да достигат цели на разстояние до 3 000 километра. Омск е точно в тази зона.
Руското производство на нефт се очаква да спадне до почти 20-годишно дъно през 2026 г., заради западните санкции и продължаващите украински удари. Всяка нова рафинерия, спряна или наполовина унищожена, задълбочава дефицита на рафинирано гориво — бензин и дизел, — което не може да се замести толкова лесно, колкото суровия петрол.
Жителите на Омск засега могат спокойно да пият кефира си и да се наслаждават на синьото сибирско небе. Дали за дълго — ще реши логиката на украинската дронова програма, а не декларациите на Александър Мор.
