Великобритания обича да се представя за страж на демокрацията. Реалността обаче е малко по-различна.
Докато британски политици произнасят пламенни речи срещу Иранската ислямска република, а санкционните списъци се удължават с всяка нова година, в Лондон се случва нещо значително по-тихо и значително по-доходоносно: парите на режима намират уютен дом в едни от най-скъпите квартали на британската столица.
Кенсингтън поздравява новия аятолах
Разследвания свързват Моджтаба Хаменей — синът на покойния върховен диктатор Али Хаменей и наследник на ислямската власт в Иран с два луксозни апартамента в Кенсингтън, закупени през 2014 и 2016 г. за около 50 милиона британски лири. Адресът не е без символика: имотите се намират на метри от израелското посолство. Регистрирани са през компании, свързани с иранския бизнесмен Али Ансари — дългогодишен приятелт на режимни елити, впоследствие санкциониран от британското правителство заради предполагаемото му участие във финансирането на дейности, свързани с Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР).
Но апартаментите в Кенсингтън са само върхът на айсберга. Разследванията идентифицират по-широка мрежа от лондонски имоти — включително адреси на прочутата „Алея на милиардерите“ в Хампстед — свързани чрез посредници и офшорни компании. Общата стойност на тези активи се оценява в стотици милиони лири.
Ансари е изградил огромна имотна империя в едни от най-елитните лондонски квартали. Когато санкциите най-накрая дойдоха, значителна част от активите вече бяха дълбоко вградени в британския пазар чрез офшорни структури и сложни схеми на собственост — непрозрачни достатъчно, за да обезкуражат дори и по-настойчивите разследвания.
Какво точно управлява върховният лидер — и колко струва?
Финансовата мощ около кабинета на върховния лидер е трудна за осмисляне. Разследване на Ройтерс от 2013 г. оценява активите на „Сетад“ — конгломератът под пряк контрол на върховния лидер, формално известен като „Изпълнение на нареждането на имам Хомейни“ — на около 95 милиарда долара. Портфолиото обхваща телекомуникации, банкиране, фармацевтика, недвижими имоти и енергетика. „Сетад“ е създаден след революцията от 1979 г. с цел управление на имоти, конфискувани от иранци, избягали от страната — бизнеси и земи, отнети от политически опоненти и религиозни малцинства. С времето се превръща в огромна корпоративна империя, функционираща извън обществения надзор и отчитаща се единствено пред кабинета на върховния лидер.
„Сетад“ обаче е само една от опорните точки. Религиозните фондации, известни като „боняди“, контролират между 10 и 20 процента от иранската икономика, ползват се от широки данъчни облекчения и управляват масивни портфейли от недвижими имоти, индустриални активи и финансови инвестиции — също с минимална прозрачност. КСИР пък държи между 20 и 40 процента от иранската икономика чрез холдинги в строителството, телекомуникациите, банкирането, енергетиката и транспорта. Инженерният конгломерат на Корпуса — „Хатам ал-Анбия“ — е осигурил милиарди долари инфраструктурни и енергийни договори. Доколкото много от тези бизнеси функционират чрез частни компании, подставени лица и посредници, финансовите мрежи на режима далеч надхвърлят границите на Иран.
Офшорното чудо в сърцето на британската финансова система
Лондонският пазар на недвижими имоти отдавна е известен като едно от най-привлекателните глобални убежища за непрозрачен чуждестранен капитал. Според Transparency International над 5,6 милиарда лири съмнителни средства са инвестирани в британски имоти, свързани с корупция или политически експонирани лица.
Основната причина за тази уязвимост е широко разпространеното използване на офшорни структури. Преди последните реформи в прозрачността около 90 процента от чуждестранно притежаваните имоти в Лондон бяха регистрирани чрез офшорни компании в юрисдикции като Британски Вирджински острови или Панама. Дори и днес над 90 000 имота в Обединеното кралство остават в ръцете на офшорни субекти — което прави установяването на действителния собственик изключително трудно.
Тези структури позволяват на политически свързани елити от цял свят — включително фигури, обвързани с режими под санкции, да паркират тихо богатството си в британска земя.
Семейство Ларижани: между Техеран и Глазгоу
Като да не е достатъчно с имотите, членове на управляващи семейства на ислямската република са установили лични и професионални позиции директно на британска територия. Хади Ларижани, син на висшия ирански служител Мохамад Джавад Ларижани, работи като преподавател в Университета „Каледониан“ в Глазгоу. Друг член на семейството — Зейнаб Ардешир Ларижани — фигурира в британски корпоративни регистри като директор на британски компании.
Семейство Ларижани е една от най-влиятелните политически династии в ислямската република: братята на Хади са заемали длъжностите председател на парламента, главен прокурор и старши съветник на върховния лидер.
Контрастът е поразителен. Докато режимът арестува протестиращи, потиска правата на жените и финансира въоръжени формирования в Близкия изток, роднини на висши негови служители живеят, работят и правят бизнес в западни държави — включително в страна, която публично ги осъжда.
Колко дълго Лондон ще обслужва режима, когото осъжда?
Европейският съюз вече е обявил КСИР за терористична организация. Великобритания — все още не. Официалните обяснения са разнообразни, но все по-трудно се игнорира един неудобен фактор: режимно свързаното богатство е дълбоко вкоренено в британската финансова и имотна система. Дали пълното разследване на тези мрежи би разкрило и кой точно в британската икономика е спечелил от тях?
Великобритания не може да твърди, че противостои на иранския режим, докато едновременно с това функционира като хранилище за парите му. Ако Лондон действително е сериозен в намерението си да противодейства на дестабилизиращите действия на Техеран, трябва да започне от собствения си двор.
Докато това не се случи, посланието от британската столица остава болезнено ясно: ислямската република може да бъде осъждана в речи и списъци с санкции — но парите й са добре дошли.
Автор: Емили Шрейдър Журналист и коментатор. Експерт по Близкия изток. Любител на Иран.
