Има дни, в които новините приличат на черна комедия. Само че без смешната част. Днес на сцената излизат две школи по стратегическо недоразумение – кремълската и техеранската.
След като стана ясно, че върховният лидер на Иран аятолахът Али Хаменей е ликвидиран при съвместни удари на Израелските отбранителни сили и САЩ, в Москва настъпи онзи особен вид мълчание, в което никой не знае дали да се преструва, че нищо не е станало, или да започне да търси виновник.
Но нека започнем от морето.
Кой е шампион по „морска блокада“?
Още в първите часове на пълномащабното нахлуване в Украйна Кремъл положи титанични усилия да наложи морска блокада. Флагманът на Черноморски флот – крайцерът Москва – трябваше да символизира контрол и мощ.
Вместо това символизира дълбочина. Около 60 метра.
След потъването му флотът бързо откри нова тактика – „стратегическо изчезване“. Корабите се изнесоха в най-далечния ъгъл на Черно море, а блокадата се стопи по технически причини. В Москва очевидно са изчислили, че още няколко месеца „успешни операции“ и съставът ще се свежда до канута и надуваеми дюшеци.
Междувременно отсъствието на флот край временно окупирания Крим превърна полуострова в изложение на унищожени системи за ПВО. Ударите откъм морето продължават, а на места токът гасне по-бързо, отколкото кремълски говорител сменя версията си.
И точно когато човек си мисли, че това е върхът на абсурда, Техеран решава да обяви блокада на Ормузкия проток.
Ормуз: блокада с фрегата и лошо предчувствие
Иран обяви блокада на стратегическия проток и дори обстреля няколко танкера, сред които съд, свързван с т.нар. „сенчест флот“ на Кремъл. Планът беше прост: фрегата застава насред протока, останалите кораби я подкрепят, светът трепери.
Резултатът? Фрегатата потъва. Още осем кораба – унищожени в базата си.
Оказва се, че за иранските военни шансът за оцеляване е бил по-голям в открито море, отколкото на кея. Флотът се топи със скорост, която поставя нови стандарти в категорията „саморазграждане“. След авиацията и ПВО, сега и военноморските сили са на път да станат историческа справка.
А без флот блокадата звучи като намерение да се спре танкер с джет и силна вяра.
С-400 край Техеран: къде изчезна чудо-оръжието?
След летните удари Иран получи дивизион от С-400, който трябваше да пази Техеран. Това е същата система, която по замисъл брани и самия Кремъл.
После дойдоха ударите. И Израелските отбранителни сили съобщиха, че са унищожили всички зенитни комплекси в района на столицата.
С други думи – системата, която трябваше да е непробиваема, се оказа пробита. И то фатално.
Въпросът е прост: ако С-400 не опази Техеран, как точно ще опази Москва?
Страхът в Кремъл: кой ще посочи координатите?
Според информации от близкото обкръжение на Владимир Путин, в Кремъл нараства подозрение, че ликвидирането на Хаменей и други съюзници не би било възможно без вътрешна информация.
Тук логиката е безмилостна. За да бъде ударен конкретен човек в конкретен момент, някой трябва да знае къде е. А когато става дума за лидер, който рядко излиза без бетонен покрив над главата си, времето за реакция трябва да е в рамките на минути.
Украйна вече съобщи за успешни изпитания на балистични средства с обсег около 200 километра. Дори официално да са занижени данните, идеята е ясна – скоростта решава всичко. Крилатите ракети летят дълго. Балистичните – не.
А ако някога се появи инструмент, способен да достигне целта за 2–3 минути, единственият липсващ елемент ще бъде точната локация. И тя по дефиниция се намира в нечий телефон, папка или съзнание от най-близкия кръг.
Когато авторитарните режими започнат да се оглеждат за „спящи агенти“ в собствената си спалня, това вече не е външен проблем. Това е вътрешна ерозия.
Краят на илюзиите
Смъртта на Али Хаменей не е просто регионално събитие. Тя е сигнал, че дори най-охраняваните фигури не са недосегаеми. А когато съюзникът ти пада въпреки руските системи и гръмките закани, това неизбежно поставя въпроси и за твоята сигурност.
В Москва вероятно вече са разбрали, че демонстративната лоялност не спира високоточни удари. И че светът, в който можеш да потапяш флот и да обявяваш блокади без последствия, е приключил.
Остава само въпросът: кой ще бъде следващият, който ще открие, че бетонът не е безсмъртие?
