Как едно скъпо руско чудо-оръжие се превърна в най-доброто гориво за съмнения по адрес на Путин
В очакването на чудото: пропагандата вече си броеше парите
Преди удара с „Орешник“ из руските Telegram-канали цареше атмосфера, близка до тази преди новогодишна нощ – само че с повече кръв и по-малко шампанско. Войнстващите блогъри и военните коментатори нагнетяваха очакванията на „блатния народ“ до точка на кипене: ето сега, ето сега царят ще покаже на света кой е господарят. Психологическата компенсация за поредицата неуспехи на фронта трябваше да дойде точно под формата на апокалиптичен удар, който да пречупи волята на Украйна.
Тези очаквания не бяха случайни. Зад тях стои внимателно изградена финансова схема: милионни Telegram-канали, захранвани от донори и „патриотично“ настроена публика, жадна за новини от сорта „Берлин е обграден“. Пропагандистите не молят държавата за пари – те сами си ги изкарват, като захранват реваншизма на масите. Доходоносен бизнес, при условие че масите продължават да се интересуват от съдържанието.
Интернетът се изключва – и заедно с него изчезват приходите
Тук обаче идва сюжетният обрат, достоен за най-добрата черна комедия. Путин, в присъщия си стил на управление – „накажи всички и виж какво става“ – е наредил да се обмисля широкомащабно ограничаване на интернета. Самите пропагандисти могат да намерят начин да заобиколят блокировките. Проблемът е, че публиката им не може – и финансовата схема рухва. Хората, изградили империи от реваншистко съдържание, изведнъж осъзнаха, че кормилото се е завъртяло срещу тях.
Според източници, запознати с разговорите в Кремъл, дори Кириенко е предупредил Путин, че блокирането на интернет би могло да превърне „патриотичното общество“ в нещо опасно близко до опозиция. Царят го е изслушал и… го е пратил в немилост. Министърът на отбраната Белоусов е получил срок до 15 юни да „реши въпроса“ с военните блогъри – а думата „реши“ в руски контекст носи зловещо недвусмислен смисъл. Технологията вече е изпробвана: редица Z-блогъри бяха изпратени директно в щурмовите отряди и не се върнаха.
НПЗ-тата горят: колко гориво остана на руската армия?
Докато Москва разрешава вътрешнополитическите си проблеми с помощта на заплахи и затвори, Украйна продължава да нанася удари по стратегически важни цели. Рязанският НПЗ е само един пример: независими анализатори, разчитащи на спътникови снимки, оценяват щетите на 90% от производствените мощности. Не само технологичните инсталации – резервоарите, помпените станции, тръбопроводните системи. Специалистите дават година-две за възстановяване, при условие че финансирането е непрекъснато, оборудването е налично и… не получават нови удари. Три условия, нито едно от които не изглежда гарантирано.
Засегнати са практически всички големи рафинерии в европейската част на Русия. Официалната пропаганда кръщава тези удари „паднали отломки“ и „поражения на промишлени зони“, но честотата им вече не оставя съмнение у никой, дори у самите руснаци. Частично спасение идва от двата беларуски НПЗ, чиято продукция се насочва приоритетно към нуждите на армията. Тоест войната вече гори не само на фронта, но и буквално – в резервоарните паркове на Рязан, Туапсе, Новороссийск и Ярославъл.
Коридорът към Крим: под огнев контрол
Успоредно с това Украйна де факто установява огнев контрол над сухопътния коридор към окупирания Крим. Руснаците бяха намерили хитро решение: да камуфлират бензиновозите и военната техника под граждански камиони. Окупационният „гауляйтер“ обаче им помогна да унищожат собствената си идея – въведе забрана за движение на граждански транспорт по трасето Мариупол-Мелитопол. Резултатът е елегантен в своята абсурдност: всяко превозно средство по пътя вече е по дефиниция военно и съответно – законна цел.
Тъкмо тук се проявява и една по-дълбока криза в руското мислене за войната. Дълго време на „блатния народ“ му беше внушавано, че „невероятният хуманизъм на царя“ пречи на военните да воюват с пълна сила. Ако само той „разреши“ – армията щяла да тръгне към Берлин. Сега обаче дори блогърите, позовавайки се на руски военни, тихо сменят позицията: увеличаването на живата сила не решава нищо, освен да увеличи загубите. Армата и „алигаторите“, за чиито „невероятни бойни качества“ телевизията говореше с пяна на уста, така и не се появиха в достатъчен брой. И така се стига до последната надежда – „Орешник“.
„Орешникът“ изгоря ли на старта?
Очакванията бяха огромни. Реалността – значително по-скромна. Според анализатори е трябвало да бъдат изстреляни едновременно две ракети. Едната удари гаражи в Бяла Църква. Втората – по всичко личи от видеозапис от наблюдателна камера в окупиран Донецк – е паднала някъде в района на Авдеевка, върху окупирана украинска територия. Не върху украинска военна инфраструктура, не върху командни центрове, не върху нещо, което да оправдае месеците пропаганда около „оръжието, от което се страхува целият свят“. Разрушеният Лукяновски пазар в Киев – единственият по-видим резултат – не е точно онова, за което руската публика беше наострила слух.
Унинието в Русия е осезаемо. Путин отчаяно се нуждаеше да покаже нещо, а ефектът се оказа обратен. Сред елитите нараства разочарованието – по думите на влиятелен бизнесмен, цитиран от The Guardian: усещането за „надвиснала катастрофа“ се засилва, „хората, които преди защищаваха Путин, вече не го правят“ и „усещането за бъдеще е изчезнало“. Европейската разузнавателна общност потвърждава промяната в настроенията на елита, без да може да отговори на въпроса доколко Путин реално знае какво се случва – системата, която сам е изградил, произвежда изкривена картина на реалността за самия него.
Царят е гол, но никой не смее да го каже достатъчно силно
В крайна сметка образът, който се очертава, е на диктатор, притиснат от всички страни: фронтът върви лошо, икономиката – още по-лошо, собствените му пропагандисти го мразят заради намерението да им запушат паричния кран, а чудо-оръжието удари гаражи. Руснаците вече тихо питат: заради какво всичко това? При собствен петрол колкото искаш, бензинът можеше да е безплатен. Но „дядото иска да си играе на войа“ – и затова 30 региона стоят в позиция, в която ги чакат мобилизационни призовки вместо евтино гориво.
Путин се оказа в ситуация, по-лоша отколкото преди удара с „Орешник“. Пропагандистката машина, която сам е захранвал с войни и реваншизъм, се е превърнала в потенциален проблем. Елитите мърморят. Бензинът свършва. А следващото „чудо-оръжие“ ще трябва да е наистина чудотворно, за да спре въпросите, които вече се задават – дори вътре в самата Русия.
