Китайският комунистически режим под ръководството на диктатора Си Дзинпин продължава да развива космическата си програма с нова продължителна мисия. Това е поредният опит на Пекин да натрупа опит за бъдещо пилотируемо кацане на Луната.
Какво цели диктатурата с едногодишен престой в космоса?
На 25 май корабът „Шънджоу-23“ стартира от космодрома Цзюцюан с трима тайконавти на борда: командир Чжу Янчжу, пилот Чжан Юанчжи и специалистът Ли Цзяин – първият тайконавт от Хонконг. Единият от тях ще остане на орбиталната станция „Тянгон“ цяла година. Това е най-дългата мисия за Китай до момента и цели да изследва влиянието на продължителния престой в космоса върху човешкия организъм.
Какви рискове крие дългият престой за тайконавтите?
Китай все още е изпращал само автоматични апарати до Луната, но бързо развива възможностите си. През юни 2024 г. Пекин стана първата страна, която донесе проби от обратната страна на Луната с роботизирана мисия. Сега „Шънджоу-23“ ще тества автономно бързо сближаване и скачване – ключови технологии за мисията през 2030 г.
Учените ще изучават ефектите от радиацията, загубата на костна маса и психологическия стрес. Решението кой точно ще остане за цялата година ще бъде взето по-късно според хода на мисията.
Успехът на подобни експедиции може да помогне на режима на Си да създаде постоянна база на Луната към 2035 г. заедно с друга диктатура – тази на Путин в Русия. Пекин представя графика си като консервативен, но амбициите на китайските комунисти са ясни – да доминират в космоса.
