Диктаторът провежда война от бункер, язди куфар и все пак успява да се превърне в проблем за собствения си пиар апарат. Хроника на едно придворно фиаско.
Царят, шутът и хроничното недоверие
Управлението на Путин отдавна е придобило облика на самодържавие в пълния смисъл на думата. Диктаторът е влязъл плътно в ролята на цар — такъв, чиято параноя към обкръжението расте право пропорционално на годините му на власт. Исторически паралели има в изобилие, но може би най-точното е с френския крал Анри III: същите дворцови интриги, същото всеобщо копаене на всички под всички, включително под самия монарх. Разликата е, че Анри III поне е воювал лично. Путин предпочита да води войните си от бункера, качен върху куфарите.
И двамата имат придворен шут — но докато Шико, шутът на Анри, е бил боен офицер и безстрашен дуелист, говорителят на Путин Дмитрий Песков е нещо съвсем различно: пародия, която дори не осъзнава, че е пародия. Паралелите са много, но съществените правила на придворния живот са едни и същи: царят винаги е прав. Щом може открито да се каже, че царят се е издънил — значи скоро ще го изнесат с краката напред. Дотогава всеки инцидент, способен да го представи в неблагоприятна светлина, се заличава незабавно.
22 май: денят, в който „ура“ се превърна в държавна тайна
На 22 май Путин се обърна към завършилите пропагандната програма „Време на героите“ — схема, по която ветерани от войната срещу Украйна се настаняват на административни позиции. В духа на тържествения момент той предложи на всички да извикат троекратно „ура“ в чест на бойците на фронта. Всички станаха. Всички извикаха. Самият Путин — не успя да произнесе думата разбираемо.
Фрагментът изчезна бързо — от държавните телевизии, от официалните публикации на Кремъл, от всякакви достъпни записи. Версиите за провала се множат: едни анализатори предполагат, че рефлексът на диктатора се е объркал между „ура“ и хроничното „кхе-кхе“, а двете звучат и се произвеждат твърде различно, за да се заменят плавно. Версията е логична, но и малко куца — ако стар и изхабен функционер не може да довика нещо, само по себе си това не е основание да се режат излъчвания.
Какво точно са чули военните в залата?
Тук започва по-интересната версия. Според източници, запознати с детайлите, ентусиасти приложили специализирани алгоритми за звуков анализ към записа и открили нещо показателно. Путин набрал пълни гърди въздух, за да извика силно — но бронежилетката, покриваща жизненоважните му органи, изиграла лоша шега. Напрежението намерило изход в обратна посока. Звукът не бил оглушителен, но бил достатъчно осезаем — и ако микрофонът стоял малко по-встрани, публиката щяла да чуе нещо коренно различно от „ура“.
Тъй като всичко се случило пред живи хора в затворена зала, присъстващите военни — отдадени на каузата ветерани от „специалната военна операция“ — усетили буквално аромата на победата, излъчен директно от дълбините на върховния главнокомандващ. Докато протоколната охрана деликатно евакуирала диктатора и полагала усилия да запази безценното ДНК, сюжетът бил пуснат в ефир. Когато осъзнали, че при нужното оборудване от записа може да се изолира всичко освен „ура“, решението настъпило бързо: режи.
Придворните си свършиха работата — засега
Така придворните спасиха царя от онова, което иначе неминуемо щеше да се превърне в мем с неограничен живот. Някой задължително щеше да забележи, че диктаторът, заповядал да се бомбардира Украйна с ракети „Орешник“, сам е преминал на реактивна тяга. Тайните на двора трябва да остават тайни — затова всичко е изчистено акуратно.
Вероятно са „изчистени“ и самите военни, присъствали на събитието. Но това — не е сигурно.
Историята, цитирана от Хегел, е известна: трагедия при първото повторение, фарс — при второто. Анри III завърши трагично. Путин засега е здраво в територията на фарса. Колко дълго — ще зависи не от него, а от придворните му. А те, изглежда, са заети с по-неотложни задачи.
