Десетилетия наред Талибан можеше спокойно да разчита на логистична, политическа и морална подкрепа от Исламабад. Пакистан беше не просто съсед, а архитект на проекта от 90-те – с ясната идея да си осигури „стратегическа дълбочина“ срещу Индия.
Днес същият този покровител бомбардира цели в Афганистан и говори за „открита война“. Как се стигна дотук? Когато създадеш инструмент и той реши, че вече не ти служи – обикновено следва неприятен разговор. В случая – с авиация.
От еуфория до разочарование
През 2021 г., когато талибаните отново влязоха в Кабул, тогавашният премиер Имран Хан поздрави афганците, че са „разкъсали оковите на робството“. В Исламабад очакваха благодарност и послушание.
Вместо това получиха проблем.
Пакистан твърди, че ръководството и бойците на Техрик-и-Талибан Пакистан (ТТП) се укриват на афганска територия. Отделно – белуджки сепаратисти, които атакуват пакистански военни и инфраструктура. Според данни на Armed Conflict Location & Event Data броят на въоръжените инциденти рязко расте след 2022 г.
Кабул отрича да дава убежище на бойци, насочени срещу Пакистан. В замяна обвинява Исламабад, че приютява клетки на „Ислямска държава“. Исламабад отговаря с традиционното: „Не, вие сте“. Регионален пинг-понг, но с реални жертви.
Какво запали фитила този път?
Пакистанските служби заявиха, че разполагат с „неопровержими доказателства“ за връзка между бойци в Афганистан и серия атентати срещу пакистански военни и полиция от края на 2024 г.
Особено тежък бе ударът в района Баджаур – 11 служители на силите за сигурност и двама цивилни загинаха. Отговорност пое ТТП. Исламабад посочи, че извършителят е афганистански гражданин.
Резултатът: въздушни и наземни удари по военни постове, щабове и складове на талибаните по границата. От двете страни се съобщава за сериозни загуби. Министърът на отбраната на Пакистан вече използва израза „открита война“. Това не е дипломатически нюанс – това е сигнал.
Защо съюзът се разпадна?
Причината е проста и неудобна: интересите вече не съвпадат.
Афганските талибани управляват държава и имат собствени приоритети. Те не изглеждат склонни да воюват срещу идеологически близки групировки като ТТП само защото Пакистан настоява. От своя страна Исламабад не може да си позволи постоянни атаки по западната си граница.
Добавете исторически спорната линия Дюранд, затварянията на гранични пунктове, сринатата търговия и взаимното недоверие – и получавате експлозивна смес.
Когато дългогодишен покровител открие, че протежето му не слуша, обикновено идва моментът на твърдия тон. В случая – с бойни самолети.
Изводът
Пакистан помогна на талибаните да стигнат до властта, но не успя да ги превърне в инструмент на собствената си сигурност. Сега плаща цената на една стара стратегия, която изглеждаше гениална на хартия и доста по-сложна в реалността.
В региона и без това няма излишък от стабилност. А когато две съседни държави с обща граница и обща история на взаимни обвинения започнат да говорят за „открита война“, това вече не е просто дипломатически шум.
