Експлозиите в катарската столица бяха насочени срещу политическото ръководство на Хамас, свързано със спрените преговори за заложници. Израел дава сигнал, че няма да толерира повече забавяния в преговорите.
Времето като тактика на Хамас
Месеци наред израелските преговарящи описваха една и съща сцена в Доха: поставя се въпрос към екипа на Хамас и тогава часовникът започва да тиктака. Един опитен пратеник разказа, че Осама Хамдан и колегите му „замлъкваха“ по въпроси, които можеха да бъдат отговорени за ден, а после се появяваха отново след три, четири, дори седем дни с частичен отговор, който отваряше нов кръг от въпроси.
Друг преговарящ си спомня цели седмици, в които Йерусалим не можеше да премине към следващата точка, защото офисът на Хамас в Доха просто не отговаряше. Посланието към Израел, според тях, беше преднамерено. Времето беше тактика.
Днес експлозиите в Доха поразиха това, което Израел нарича висшето политическо ръководство на Хамас, включително фигури, директно свързани с каналa за примирие срещу заложници.
Израелската калкулация
Катар осъди „подлото“ нарушение на суверенитета си. Ройтерс и други медии съобщиха за множество експлозии и стълбове дим над квартал Катара, докато редакцията потвърди, че Халил ал-Хайя е сред визираните цели, като съдбата му остава неясна към момента.
Израелската калкулация не е фина. Ако Хамас превърна времето в лост в Катар, сега Йерусалим се опитва да отнеме този лост.
„Стратегията на времето“, която провали преговорите
През лятото посредниците предлагаха проекти, които изискваха прости отговори „да“ или „не“ относно последователността – списъци, съотношения и графици. Вместо това отговорите от Хамас в Доха често пристигаха бавно или пристигаха с условия за нови странични изисквания. Израел, САЩ, Катар и Египет многократно „чакаха отговора на Хамас“, както отбелязваха дори публичните резюмета.
В края на юли Вашингтон започна да сигнализира, че изследва „алтернативни варианти“ за връщане на заложниците у дома, ако каналът в Доха остане блокиран. Йерусалим повтори този език, предупреждавайки, че ако последните израелци не бъдат освободени, натискът ще се засили.
Защо удар в Доха?
Катар не е просто посредник. Той е домакин на Ал Удейд – най-голямата американска авиобаза в Близкия изток и Комбинирания център за въздушни операции на ЦЕНТКОМ. Поразяването на ръководството на Хамас в столица, толкова тясно свързана с американските операции, е послание към множество аудитории наведнъж: към Хамас – че „безопасните“ преговарящи бази вече са цели; към Доха – че укриването, защитата и финансирането на вземащите решения носи цена; и към другите посредници – че прозорецът за постепенност се е затворил.
Правителството на Катар протестира „с най-категорични думи“. Дали то може да продължи като основна площадка след този шок, остава да се види.
Два противоположни ефекта
Сега действат две противоположни динамики:
Ускоряване чрез шок: Ако кадрите в Доха бяха тесното място, отстраняването или разклащането им може да принуди по-бързи, по-двоични решения от всяко оцеляло ръководство в чужбина. САЩ и Израел седмици наред намекваха, че има „други начини“ за движение на досието със заложниците.
Замразяване чрез обезглавяване: Убиването на преговарящи може да убие и преговорите. Хамас може да втвърди исканията или да спре напълно, докато се преустройва. Катар може да ограничи ролята си, а Египет сам може да не успее да понесе цялостна рамка.
Йерусалим залага, че първият ефект ще доминира. Рискът е вторият вариант да спечели седмици.
Хамас играеше за време в Доха, третираше всеки дена като коз, всяко забавяне като начин за увеличаване на външния натиск върху Израел. С днешния удар Израел се опитва да накара времето да работи в другата посока. Идните дни ще покажат дали шокът ще принуди решения за пълен пакет освобождаване срещу примирие, или ще счупи канала, който въпреки всички си недостатъци, все още беше единственият останал канал.
Анализа е на The Jerusalem Post
