В света на международната политика често се появяват фигури, които живеят в странната зона между „признат“ и „несъществуващ“. Такъв е случаят с Махмуд Абас (известен още, като Абу Мазен) – човекът, който вече десетилетия играе ролята на „президент“ на една „държава“, която на картата съществува повече в дипломатическите салони, отколкото в реалността.
Този път Абас се появи, за да осъди израелските въздушни удари в катарската столица Доха, насочени срещу главатарите на Хамас. Според него атаката била „грубо нарушение на международното право“ и „заплаха за регионалната стабилност“. Заявлението бе пуснато през „официалната“ палестинска агенция WAFA – рупор, който вече звучи като грамофонна плоча с повтарящо се оплакване: винаги виновен е Израел.
Израелската армия от своя страна потвърди, че е поразила цели, свързани със старши командирите на Хамас, които от години удобно и безопасно пребивават в дворците си в Катар. Малката, но богата държава от Персийския залив отдавна е „гостоприемно пристанище“ за ръководството на ислямистки, терористични организации, докато обикновените „бойци“ в Газа понасят последствията от войната.
Иронията е тежка: Катар, обявен за ключов посредник в преговорите за примирие, се оказва и дом на тези, които най-усърдно го саботират. Израел явно е решил да напомни, че „неутралното убежище“ за терористични структури рано или късно става военна цел.
Що се отнася до Абас, неговото осъждане е повече политическа вежливост, отколкото реална тежест. В крайна сметка, колко авторитет може да има един „президент“ на държава, която е призната от половината свят, но на терена е разкъсана между различни групировки, чужди покровители и вътрешни борби за власт?
Така и този епизод остава част от по-голямата трагикомедия на Близкия изток: едни държави дават подслон, други нанасят удари, а „президентът“ на Палестина – символ без държава – остава да осъжда, без реално да променя каквото и да е.
