След като администрацията на Доналд Тръмп драстично намали хуманитарната помощ от Агенцията за международно развитие на САЩ (USAID), страните от Близкия изток се изправят пред сериозни предизвикателства, търсейки нови партньори в стремежа си към стабилност. Решението за съкращаване на 90% от външната помощ и над 60 милиарда долара финансиране в световен мащаб е определено от експерти като едно от най-резките оттегляния на САЩ от глобалната хуманитарна сцена.
Най-засегнати от промените са Египет и Йордания – дългогодишни съюзници на САЩ и сред най-големите получатели на американска помощ. Докато по-голямата част от финансирането за Йордания (около 75%) е хуманитарно, при Египет делът е едва 20%, като останалата част е свързана с военна помощ. Това вероятно обяснява и решението на Вашингтон да запази военната подкрепа за Кайро, включително в контекста на стратегическия контрол върху граничния пункт Рафах с ивицата Газа.
Въпреки рязкото намаляване на средствата, САЩ обявиха, че ще преместят регионалния офис на USAID в Кайро – ход, който предизвика недоумение сред местните служители. Това, според някои анализатори, може да е свързано с усилията на Вашингтон да убеди Египет да приеме част от палестинското население от Газа – нещо, което египетското правителство категорично отхвърля.
Същевременно Йордания, която вече приютява над 2 милиона палестински бежанци – около 20% от населението си – се намира в още по-тежка ситуация. Професор Айман Ал-Барасне от Йорданския университет предупреждава, че съкращенията на помощта ще окажат силен натиск върху обществените услуги като здравеопазване и образование, от които зависят и бежанците.
Заради отстъплението на САЩ, Европейският съюз се опитва да запълни празнината. През април ЕС одобри пакет от 4,5 милиарда евро за помощ на Йордания и Египет, а по-рано подписа отделно споразумение за 3 милиарда евро с Йордания. Европейските лидери подчертаха важната роля на страната като „стълб на стабилността“ в региона.
Въпреки това, анализатори като Амр Ел-Шобаки посочват, че липсата на политическо единство в Европа затруднява способността ѝ да поеме лидерска роля в решаването на конфликти, като този между Израел и Палестина. Европа се разглежда като честен икономически партньор, но не и като основен политически посредник.
В същото време Китай и Русия засилват присъствието си в региона. Египет наскоро проведе съвместни военноморски учения с двете държави, а китайски военни самолети кацат в страната с предполагаеми доставки на техника. Ел-Шобаки подчертава, че Кайро се стреми към баланс – добри отношения както със Запада, така и с източните сили.
Въпреки всичко, доминацията на САЩ в международната система не е напълно отписана. „Не вярвам, че американското влияние ще изчезне за няколко години,“ казва Ел-Шобаки, отбелязвайки, че Египет остава тясно свързан със западния ред.
Светът около Близкия изток се пренарежда, но държавите в региона се опитват да се адаптират, балансирайки между големите сили, за да осигурят своята стабилност. Или, както обобщава Ел-Шобаки: „Просто се опитваме да оцелеем.“
