Дискусиите за военновременната икономика често поставят въпроса дали военните разходи са инвестиция или разхищение на ресурси. На теория няма голяма разлика между построяването на фабрика за смартфони и фабрика за дронове – и двете представляват инвестиция в технологии, иновации и бъдещето. Това е основата на теорията за военния кейнсианизъм.
Войната в Украйна предостави уникален случай за изследване на военновременната икономика. В началото на конфликта икономическите прогнози за Русия бяха мрачни – масова миграция на население, санкции, загуба на чуждестранни инвестиции и срив на рублата. Повечето експерти предрекоха икономически колапс.
Действителността обаче се оказа различна. Руската икономика показа забележителна адаптивност. Въпреки първоначалния спад от едва 1% през 2022 година, икономиката започна да расте с над 4% годишно през 2023-2024. Правителството насочи огромни суми към отбранителната промишленост, създавайки привидно устойчив растеж.
Този растеж обаче беше всичко друго, но не и естествен. Докато някои сектори процъфтяваха, други стагнираха или се свиваха. Целият растеж беше изкуствен, подхранван от военните разходи.
Теорията за Военния Кейнсианизъм
Военният кейнсианизъм предполага, че правителството може да стимулира икономиката чрез военни разходи по същия начин, по който би го направило с гражданска инфраструктура. През икономически кризи, когато има излишни ресурси и работна сила, правителството може да ги активира чрез военни поръчки.
Историческите примери изглеждат убедителни. САЩ успяха да се справят с Голямата депресия отчасти благодарение на военните разходи през Втората световна война. Подобен растеж се наблюдаваше и по време на Корейската война.
През 20-ти век, военните изследвания наистина доведоха до революционни технологии за гражданско ползване. Авиацията, компютрите, Интернет, GPS системата – всички те имат военен произход.
Манхатънският проект и усилията за разбиване на кода „Енигма“ ускориха развитието на компютърните технологии. Космическите изследвания, мотивирани от надпреварата в ракетното въоръжение, доведоха до спътникова телевизия и навигационни системи. ARPANET, предшественикът на Интернет, беше създаден като децентрализирана военна мрежа.
Защо технологичният прогрес следваше този модел? Защото отбранителните цели позволяваха огромни разходи за новаторски изследвания без непосредствени търговски очаквания. Частните компании не можеха да си позволят подобни рискове.
Промяната в 21-ви Век
Съвременната война в Украйна показа драматична промяна в този модел. Най-революционните иновации идват от гражданския сектор, а не от военните изследвания.
DJI, китайската компания за дронове, първоначално се фокусираше върху киноиндустрията, земеделието и домашното видео. Именно тези гражданските дронове промениха хода на войната повече от всички военни разработки взети заедно.
Комуникациите на фронта се осъществяват не чрез скъпи военни системи, а чрез потребителски приложения като Telegram, Signal и Discord. Starlink се оказа по-ефективен от всички военни спътникови системи.
В днешно време шифроването на една обикновена SMS надминава това на кодовете за ядрени ракети. Всеки електронен магазин предлага джобни, разузнавателни устройства, на които би завидял и Джеймс Бонд
За разлика от миналото, днешните военни разходи не водят до технологични пробиви с гражданско приложение. Производството на военни дронове не създава нови технологични гиганти нито води до появата на нови индустрии.
Всъщност военната промишленост отклонява ресурси от гражданските сектори, като ги лишава от инвестиции, служители и интелектуални ресурси. Това не укрепва основите за бъдещ растеж, а ги подкопава.
Класическата теория за военния кейнсианизъм беше приложима в специфичен исторически период, когато военните изследвания водеха до революционни технологии. Днес обаче тази логика вече не важи.
Съвременните военни разходи не инвестират в бъдещето – те просто създават изкуствен растеж без дългосрочни положителни ефекти. Ресурсите, използвани за война, биха могли да произвеждат търговски успешни стоки и да привличат чуждестранни инвестиции.
След края на конфликта специализираните военни работни места ще станат излишни, ще се появи безработица, а технологичните компании, които можеха да възникнат, няма да имат шанс поради липсата на ресурси по време на войната.
Военният кейнсианизъм може да е бил валиден преди половин век, но в съвременния свят той представлява по-скоро икономическо заблуждение отколкото реалистична стратегия за развитие.
По текст на Максим Кац – руски, опозиционен политик и общественик.
