Разходката по коридора с хранителни добавки в която и да е аптека може да бъде изключително объркваща. Освен добре познатите витамини и минерали, рафтовете изобилстват от продукти като куркума, рибено масло, пробиотици, мелатонин и различни комбинации, които обещават да изгарят мазнини (но не мускули!), да лекуват еректилна дисфункция или да подобряват паметта. Социалните мрежи допълнително засилват объркването, представяйки безброй добавки, които уж могат да премахнат „кортизоловото коремче“, да защитят организма от грип или да „ресетират“ хормоните.
Сред този поток от обещания възниква логичният въпрос: колко неща наистина трябва да купуваме, за да оптимизираме здравето си и да живеем „най-добрия си живот“? Цялото това шумно съдържание поражда тревожност и объркване, замъглявайки научните факти и затруднявайки разграничаването между реалност и пожелателно мислене.
В най-основен смисъл, хранителните добавки са предназначени да допълват хранителния режим с допълнителни „диетични съставки“. Мнозина смятат, че Агенцията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) регулира тези продукти по същия начин, както лекарствата. Всъщност, регулацията е съвсем различна.
Законът от 1994 г. – Закон за здравето и образованието относно хранителните добавки (DSHEA) – дефинира добавките като подкатегория на храните, а не на лекарствата. Това означава, че FDA няма правомощия да одобрява хранителни добавки преди да се появят на пазара. За разлика от медикаментите, добавките не трябва да преминават клинични изпитвания, които доказват тяхната безопасност и ефективност.
„DSHEA е законовата рамка, в която всички хранителни добавки се продават в момента“, обяснява д-р Питер Коен, експерт по безопасността на добавките, в подкаста на д-р Санджай Гупта Chasing Life.
Тази регулация е позволила индустрията на добавките да се разрасне значително – от около 4 000 продукта през 1994 г. до приблизително 90 000 през 2017 г., според изчисления, цитирани в статия на AMA Journal of Ethics от 2022 г.
„Законът от 1994 г. първоначално бе създаден, за да регулира по-добре витамини и минерали“, пояснява Коен, който е доцент по медицина в Харвардския медицински университет и интернист в Cambridge Health Alliance, където ръководи Програмата за изследване на хранителните добавки. „Но с времето в тази рамка бяха включени и други продукти – растителни екстракти, животински вещества като извлек от щитовидна жлеза на крава, живи микроорганизми като пробиотици, протеинови пудри и аминокиселини. Всички те попаднаха под едно и също определение – ‘хранителни добавки’.“
В крайна сметка, потребителите трябва да подхождат внимателно и информирано при избора на добавки. Макар някои от тях да могат да бъдат полезни при определени състояния или хранителни дефицити, много от продуктите на пазара се предлагат без реални научни доказателства за ефикасност или безопасност.
