Нови научни изследвания разкриват, че данните, събирани от оптичните сензори на смарт часовници като Apple Watch , могат да съдържат значително повече информация за сърдечната функция, отколкото се използва в момента. Технологията, базирана на фотоплетизмография (PPG) – метод, който измерва промени в кръвния поток чрез светлинни сигнали от кожата – традиционно се използва за следене на пулс, сърдечен ритъм и кислород в кръвта.
Според нови научни подходи, включващи изкуствен интелект и физически модели на кръвообращението, тези светлинни сигнали могат да бъдат анализирани много по-дълбоко. Изследвания показват, че чрез машинно обучение е възможно да се извличат модели, свързани със сърдечен дебит (cardiac output) и ударен обем (stroke volume) – ключови показатели за сърдечната функция, които обикновено изискват клинични измервания.
Едно от проучванията, включващо комбиниране на симулирани и клинични данни, демонстрира, че моделите могат да проследяват промени в сърдечния дебит и ударния обем с течение на времето, макар и не винаги с абсолютна точност спрямо медицинските стандарти. Въпреки това, системата показва добра способност да улавя тенденции в сърдечното здраве, което е ключово за ранното откриване на проблеми.
Допълнителни анализи потвърждават, че комбинирането на машинно обучение с хемодинамични модели може да подобри интерпретацията на PPG сигналите и да даде по-точна оценка на промените в сърдечната функция, особено при продължително наблюдение.
Паралелно с това, други клинични изследвания върху носими устройства показват, че смарт часовниците вече са сравнително надеждни при измерване на базови показатели като пулс и кислород в кръвта, макар точността да може да варира при определени условия или при пациенти със сърдечни аритмии.
Експертите подчертават, че настоящите резултати не означават готов потребителски продукт за медицинска диагностика. Вместо това те показват потенциал за бъдещи технологии, при които устройствата за ежедневно носене могат да осигуряват непрекъснато наблюдение на сърдечното здраве и да сигнализират за ранни промени, преди появата на симптоми.
Ако тези модели бъдат усъвършенствани, смарт часовниците биха могли да се превърнат в важен инструмент за превантивна кардиология, използвайки вече съществуващи данни без нужда от допълнителни сензори.
