Щам бактерии, открит в румънска ледена пещера, е устойчив на десет съвременни антибиотика, сочиново проучване. Замразени в продължение на пет хиляди години в подземна пещера, тези микроорганизми се оказват невъзприемчиви към редица от най-използваните днес лекарства.
Находката
В дълбините на пещерата Скеришоара — една от най-големите ледени пещери в Румъния — учените са открили под 5 000-годишен леден пласт щам на бактерията Psychrobacter SC65A.3. Ледният блок в пещерата има обем от 100 000 кубически метра и е на около 13 000 години, което го прави най-големия и най-стария подземен леден блок в света.
Изследователският екип е пробил ледена сондажна колона с дълбочина 25 метра в частта на пещерата, известна като „Голямата зала“. Чрез анализ на ледени фрагменти от тази зона учените са изолирали различни бактериални щамове и са секвенирали техните геноми, за да установят кои гени им позволяват да оцеляват при ниски температури и кои им придават устойчивост към антимикробни средства.
Какво установи изследването
Румънски учени са установили, че щамовете SC65A.3 на Psychrobacter — бактерии, адаптирани към студени среди — са устойчиви на 10 съвременни антибиотика от 8 различни класа.
„Бактериалният щам Psychrobacter SC65A.3, изолиран от ледената пещера Скэришоара, въпреки древния си произход, показва устойчивост към множество съвременни антибиотици и носи над 100 гена, свързани с резистентност“, заяви Кристина Пурчаря, автор на изследването и учен в Института по биология на Румънската академия в Букурещ.
Пурчаря уточнява, че антибиотиците, към които е установена устойчивост, се използват широко в устни и инжекционни терапии за лечение на редица сериозни бактериални инфекции в клиничната практика — сред тях туберкулоза, колит и инфекции на пикочните пътища.
Естествена еволюция на резистентността
Предишни проучвания са анализирали други щамове на Psychrobacter главно заради биотехнологичния им потенциал, но антибиотичните им профили на резистентност до голяма степен са останали непознати.
„Изучаването на микроби като Psychrobacter SC65A.3, извлечени от хилядолетни ледени отложения в пещери, разкрива как антибиотичната резистентност се е развила естествено в околната среда — много преди съвременните антибиотици изобщо да бъдат използвани“, обяснява Пурчаря.
Изследователите подчертават, че макар антимикробната резистентност да е природно явление, тя е значително ускорена от хроничната употреба на антибиотици, което насърчава диверсификацията и разпространението на гени за резистентност.
Резултатите, публикувани в списание Frontiers in Microbiology, подчертават и друг важен аспект: тъй като около 20% от земната повърхност се състои от замразени местообитания, а ниските температури характеризират голяма част от биосферата, разбирането на студеноадаптираните микроби става все по-критично в условията на бързите климатични промени.
Нарастваща глобална заплаха
Антимикробната резистентност (АМР) причинява милиони смъртни случаи годишно по целия свят. В Европа тя се смята за причина за над 35 000 смърти годишно — число, което според прогнозите ще нараства през идните години.
Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) посочва няколко фактора, създали благоприятна среда за разпространение на АМР в региона: застаряващото население е по-уязвимо към инфекции, лекарствено-устойчивите патогени се разпространяват през граници, лекарите и пациентите злоупотребяват с антибиотици, а мерките за превенция и контрол на инфекциите имат сериозни пропуски.
Според Световната здравна организация (СЗО) всяка шеста бактериална инфекция в света вече е устойчива на стандартните методи на лечение — тревожна тенденция, която изисква спешни и координирани действия в глобален мащаб.
