Самолетоносачът USS Abraham Lincoln, с тегло от 100 000 тона, не може да спре мигновено. От максимална скорост от 30 възела са необходими приблизително две мили (3,2 км) „обратна тяга“ на двигателите, за да се постигне пълна спирачка. Корабът разчита на ядрена мощ, за да обърне огромните си витла и да се бори с колосалния инерционен импулс.

Плаващ град

USS Abraham Lincoln е самолетоносач от клас „Нимиц“ — един от най-големите военни кораби, строени някога. Той е с дължина 333 метра и измества около 100 000 тона вода. Тази невероятна маса създава огромна инерция, правейки внезапните промени в скоростта или посоката сериозно инженерно предизвикателство.

Скорост и инерция

Въпреки размерите си, Lincoln е изненадващо бърз — способен да достигне скорости над 30 възела (около 56 км/ч). Движението на 100 000 тона с тази скорост генерира огромна кинетична енергия. Ако двигателите просто бъдат изключени, корабът ще продължи да се плъзга с миля след миля, преди водното съпротивление да го спре.

Без спирачки в морето

Корабите нямат спирачки като сухоземните превозни средства — те разчитат изцяло на водното съпротивление и тягата на витлата. За бързо спиране екипажът трябва да изпълни маньовъра „Аварийна обратна тяга“ (Crash Back). Това означава обръщане на въртенето на огромните витла, за да се генерира тяга в обратна посока, противодействаща на инерцията на кораба.

Аварийното спиране

Изпълнението на аварийно спиране е интензивно — инженерният екип трябва да намали обороти на парните турбини и да ги включи отново в обратна посока. Четирите бронзови витла, всяко с диаметър около 7,6 метра, започват яростно да разбиват водата срещу движението на кораба. Това създава екстремни вибрации и натоварване върху корпуса на съда.

Разстоянието на спиране

Дори с двигателите на пълна обратна мощ, законите на физиката налагат дълго плъзгане. Необходими са приблизително две мили (3,2 км), за да спре напълно самолетоносач от клас „Нимиц“ от максимална скорост. Това „плъзгане“ е неизбежно поради огромния инерционен импулс на съда.

Времето за спиране

Разстоянието е само един фактор — времето е другият. При стандартно спиране може да са необходими между 15 и 20 минути, за да се забави корабът от 30 възела до нула. При авариен маньовър това време се съкращава, но никога не е мигновено. Командирите трябва да мислят с минути напред, а не с секунди.

Завой срещу спиране

Тъй като спирането отнема мили, избягването на сблъсък често включва завиване, а не спиране. USS Abraham Lincoln има относително малък тактически диаметър на завиване за своите размери. При висока скорост корабът се накланя силно в завоя, понякога значително, докато кормилата захапват водата.

Ядрена мощ

Силата за спиране идва от два ядрени реактора Westinghouse A4W. Тези реактори генерират 260 000 конски сили на валовете, позволявайки на витлата да създадат огромния необходим обратен въртящ момент. Без тази ядрена мощ разстоянието на спиране би било значително по-дълго — сравнимо с това на търговските петролни танкери.

Сравнение с търговски съдове

Гражданските супертанкери, по-тежки и с по-слаби двигатели, могат да изминат до 15 мили преди спиране. USS Abraham Lincoln спира значително по-бързо благодарение на високото си съотношение мощност/тегло. Способността му да спре за около две мили се счита за висока ефективност за съд от такъв клас.

Стратегическа навигация

Управлението на Lincoln изисква постоянна предвидливост. Екипажът на мостика непрекъснато изчислява „точката на най-близко сближаване“ с всички околни съдове. Те знаят, че след като е зададена скорост, позицията на кораба две мили напред вече е предопределена. Безопасността разчита на строги протоколи, а не на внезапни рефлекси.