По време на обедната си почивка 33-годишният Винсънт Джан от Шанхай често посяга към телефона си, за да провери какво са публикували неговите „виртуални родители“ – семейна двойка в социалните мрежи, която отправя окуражителни послания към своите последователи.

„Уморен ли си от работа и учене напоследък? Не се натоварвай прекалено. Мама и татко знаят колко много си преживял“, казват Пан Хуциен и Джан Сюпин в едно от най-гледаните си видеа.

Двамата имат близо два милиона последователи в Douyin – китайската версия на TikTok – и са сред най-популярните представители на феномена, известен като „виртуални родители“.

Търсене на разбиране и емоционална подкрепа

Все повече млади китайци споделят, че изпитват силен натиск да отговорят на очакванията на своите семейства – да имат престижна професия, стабилна работа, да създадат семейство и да постигнат социален успех.

„Моите родители никога не ми казват, че съм достатъчно добър такъв, какъвто съм. Виртуалните родители поне ме питат дали съм щастлив“, споделя Винсънт.

Той разказва, че седмичните разговори с биологичните му родители често се превръщат в критика към избора му на кариера. Според тях държавната служба би била по-сигурен професионален път, а въпросите кога ще се ожени допълнително засилват напрежението.

Икономическият натиск върху младото поколение

Поколението на днешните млади възрастни в Китай е израснало в период на икономически растеж и значително подобряване на жизнения стандарт. Въпреки това през последните години икономическото забавяне и несигурността на пазара на труда поставят нови предизвикателства пред тях.

Според официални данни младежката безработица в Китай остава на относително високи нива, което поражда тревога сред анализатори и държавни институции. Много млади хора говорят открито за професионално прегаряне, тревожност и усещане за липса на перспектива.

„Горчивата любов“ на родителите

В китайската култура понятието за синовна почит – уважението и предаността към родителите – традиционно заема централно място. Често обаче грижата се изразява чрез високи очаквания и строга дисциплина.

Това поражда все по-активни обществени дискусии относно границата между родителската загриженост и прекомерния контрол.

В социалните мрежи дори се появяват популярни мемета, наречени „литературата на супата от кратуна“ – сатирични истории, които илюстрират ситуации, в които желанията на младите хора са пренебрегвани под претекст, че всичко се прави „за тяхно добро“.

Социалните мрежи като пространство за емоционална близост

Съдържанието на „виртуалните родители“ обикновено включва ежедневни разговори, окуражителни послания и прости прояви на грижа – въпроси дали последователите са се нахранили, дали си почиват достатъчно и как се чувстват.

За мнозина това представлява форма на емоционален комфорт, която трудно намират в реалния живот.

Самият Пан Хуциен разказва, че е имал трудно детство и е започнал да работи още като тийнейджър, за да издържа семейството си след заболяването на майка си. Той споделя, че именно тези преживявания са го мотивирали да бъде по-емоционално открит със собственото си дете.

Ново разбиране за родителството

Психолози отбелязват, че популярността на подобно съдържание отразява по-широка промяна в нагласите на младите поколения. Все повече хора поставят въпроси относно възпитателните модели, емоционалната комуникация в семейството и необходимостта от психологическа подкрепа.

Макар „виртуалните родители“ да не могат да заменят истинските семейни отношения, за мнозина те се превръщат в символ на безусловно приемане и разбиране – нещо, което част от младите хора усещат като липсващо в ежедневието си.

Феноменът показва как дигиталната среда променя не само начина, по който хората общуват, но и начина, по който търсят принадлежност, подкрепа и усещане за семейна близост.