Прекомерният риболов и глобалното затопляне изчерпват храната от океаните ни, но възстановяването на живота в рифовете може да помогне за осигуряване на милиони хранения годишно.
Кораловите рифове биха могли да станат ключова част от пътя за борба с глобалния глад и подобряване на храненето по целия свят.
Растящата хранителна несигурност
Според данни на УНИЦЕФ около 2,3 милиарда души са изпитали умерена или тежка хранителна несигурност през 2024 година – това са 336 милиона повече от 2019 година. В същото време много популации на рифови риби са изчерпани в резултат на прекомерен риболов, докато предизвиканото от климата затопляне е задействало „безпрецедентно“ отмиране на корали.
Ново изследване от Смитсоновия институт за тропически изследвания (STRI) обаче заявява, че възстановяването на тези запаси и управлението им на „устойчиво ниво“ все още е възможно и може да бъде решение за справяне с недохранването.
Увеличаване на добивите от рифови риби може да нахрани милиони
Проучването, публикувано в списание PNAS, анализира данни от всички territories по света, които съдържат коралови рифове, включително Доминиканска република, Панама, Ямайка, Кения, Мавриций, Оман, Мадагаскар, Филипини и Индонезия.
Изследователите изчислиха колко трябва да нараснат рибните запаси, за да достигнат „максимални устойчиви добиви“ и „доста добри добиви“, както и колко време ще отнеме възстановяването при различни управленски сценарии.
Те установиха, че времето за възстановяване на рибите зависи от степента на прекомерен риболов в района и може да отнеме средно от шест до 50 години.
Огромен потенциал за устойчиви хранения
Изследователите обаче заключиха, че кораловите рифове по света могат да увеличат устойчивите добиви с почти 50 процента, ако на рибните популации бъде позволено да се възстановят към максималните си нива на производство, вместо да бъдат изчерпвани от прекомерен риболов.
Това би могло да осигури на страните от 20 000 до 162 милиона допълнителни устойчиви хранения, достатъчно за задоволяване на препоръчителния прием на морски дарове за няколко милиона души годишно.
Страните, които биха се възползвали най-много от това увеличение, са тези, които в момента страдат от най-голям глад и дефицит на микроелементи, като части от Африка и Югоизточна Азия.
„Нашите открития също подкрепят факта, че ефективният мониторинг и управление на рифовия риболов има съществени и измерими ползи отвъд опазването на околната среда“, казва Джесика Замборайн-Мейсън, главен автор на изследването. „Това има последици за хранителната сигурност и общественото здраве.“
Ще се възстановят ли рифовете ни някога?
Постигането на здрави рифове и по-добри рибни запаси не е лесна задача. Изследователите твърдят, че такъв план ще изисква установяване на ясна стратегия за подобряване на управлението на рибарството.
Работещите в рибарската индустрия може също да се нуждаят от алтернативни поминъци по време на периодите на възстановяване. За някои локации тези промени биха могли да изискват международна подкрепа.
„Следващото предизвикателство е проектирането на специфични стратегии, които балансират опазването с човешките поминъци, като гарантират, че потенциалът на океана е напълно реализиран“, се посочва в изследването.
