Когато става дума за подводници, шумът обикновено е последното, което искате. Но новият доклад на International Institute for Strategic Studies (IISS) вдигна достатъчно вълни, за да стигнат чак до Вашингтон.
Според анализа Китай е ускорил производството на ядрени подводници през последните пет години и дори е изпреварил САЩ по брой спуснати на вода съдове и общ тонаж в периода 2021–2025 г. Звучи като сериозна промяна в подводната аритметика.
Китай вече пред САЩ – или просто наваксва?
Докладът, озаглавен „Boomtime in Bohai“, твърди, че между 2021 и 2025 г. Китай е пуснал на вода 10 ядрени подводници с общ водоизместимост около 79 000 тона. Сред тях са балистични подводници като Type 094 (клас Jin) и ударни варианти като Type 093B.
За сравнение, САЩ са спуснали на вода седем подводници за същия период, с общ тонаж около 55 000 тона.
Любопитното е, че в предходния период (2016–2020 г.) картината е била различна: Китай е въвел едва три подводници (23 000 тона), докато американците са пуснали седем с около 55 500 тона. С други думи – Пекин не просто ускорява, а обръща тенденцията.
Къде се случва това ускорение?
Производството се концентрира в корабостроителницата на Bohai Shipbuilding Heavy Industry Co. в Хулудао. Според IISS именно там, между 2019 и 2022 г., темпото значително се увеличава – нови халета, разширена инфраструктура и по-бърз цикъл на сглобяване.
Това е индустриален мащаб, който подсказва дългосрочни намерения, а не еднократен напън.
Но кой всъщност има повече подводници?
Тук идва и по-трезвата част от анализа.
Към началото на 2025 г. Китай разполага с 12 оперативни ядрени подводници – шест балистични и шест ударни.
Срещу това флотът на United States Navy има общо 65 подводници: 14 стратегически с балистични ракети и 51 ударни или с управляеми ракети.
Разликата е повече от очевидна. Да, Китай ускорява производството. Но числено САЩ все още поддържат значително предимство, натрупвано десетилетия.
И още нещо – самият доклад отбелязва, че остават качествени разлики между китайските конструкции и тези на САЩ и Европа. Количеството впечатлява, но технологичното ниво и оперативният опит са отделен разговор.
Какво означава всичко това?
Накратко: Китай не е „превзел“ подводната надпревара, но очевидно настъпва газта. Темпото на производство вече не е скромно допълнение към флота, а целенасочено разширяване.
За САЩ това означава по-сериозен индустриален натиск да поддържат собствените си темпове. За останалия свят – че под повърхността на океана става все по-претъпкано.
