Говорителят Дмитрий Песков обяви, че в Русия се е случило нещо почти мистично – „феноменална“ консолидация около Владимир Путин. За четири години война обществото „узряло“, разбрало „корените си“ и вече знаело кое е добро и кое лошо. Особено кое е лошо – обикновено това, което идва отвън.
Според официалната версия конфликтът започнал срещу „киевския режим“, но се превърнал в сблъсък със Запада, който кроял планове да „съкруши Русия“. Звучи грандиозно. Когато реалността не върви по план, винаги може да се разшири сценарият.
Войната за Донбас или войната за рейтинга?
От ТАСС прилежно предават думите на Песков: главната цел била „осигуряване на безопасността на хората в Донбас“. Само че междувременно страната мина през масова мобилизация, икономически трусове и рекордно затягане на вътрешния контрол.
Преди нахлуването в Украйна рейтингът на Путин е бил 62% според ФОМ. Година по-късно – вече 78%. От 2024 г. насам се движи между 77% и 83%, а в средата на февруари достига 80%.
Как става това чудо? Част от отговора е в простата формула: повече пропаганда, по-малко алтернативни гласове. Когато свободата на словото е свита до размерите на служебна бележка, „консолидацията“ изглежда почти естествена.
Любопитно е, че докато диктаторът държи стабилни проценти, правителството събира едва 51% одобрение, а управляващата Единна Русия – 39%. Очевидно феноменът работи персонално.
„Сплотяване около знамето“ или умора от безкрайност?
Изследване на ВЦИОМ показва, че 55% от руснаците искат край на войната и връщане към „нормален живот“. Това не пречи 79% да заявяват доверие в президента, а 74% да одобряват външната му политика.
Тук се проявява класическият ефект на сплотяване около властта в условия на конфликт. Когато страната е поставена в режим „обсадена крепост“, критиката лесно се представя като нелоялност. А лоялността – като патриотизъм.
Още по-показателен е въпросът за „героите на годината“: половината от анкетираните не могат да посочат никого. Само 22% назовават Путин. Ако има „феноменална“ консолидация, тя изглежда повече административна, отколкото емоционална.
Четири години „много важни“ за историята – но за кого?
От Кремъл определят периода като „много важен“ за историята. Това е безспорно. Въпросът е как ще бъде описан след време – като момент на национално възраждане или като епоха, в която страхът беше представян като единство.
Когато една държава променя законите си, медиите си и публичния си език в рамките на няколко години, когато един диктатор пише и драска в конституцията, като в бакалски тефтер, резултатът наистина може да изглежда като „узряване“. Но понякога това е просто ускорено приспособяване към нова реалност, в която различното мнение има цена.
Феноменално? Без съмнение. Само че феномените в политиката рядко са чудо. По-често са внимателно режисирана статистика.
