Някога широко разпространени, галагата намаляват застрашително. Учени предлагат две ключови мерки, които биха помогнали за възстановяването на популациите им.

Известни с огромните си кръгли очи и заострени уши, галагата са били повсеместно срещани в Южна Африка, спечелвайки си репутацията на дръзки крадци — промъквали са се в населените места, за да открадват храна от купичките на домашни любимци, и са клянчили от туристи на сафари.

Защо галагата са „почти застрашени“?

През януари 2026 г. Тръстът за защита на застрашената дива природа (EWT) промени статуса на дебелоопашатия галаго от „вид с най-малка загриженост“ на „почти застрашен“. Макар тази категория да не е толкова тежка като „застрашен“, изследователите предупреждават, че популациите намаляват с тревожни темпове.

Учените Франк Куозо и Мишел Сотер, посетили Южна Африка за пръв път през 2012 г. в търсене на примата, започнали да забелязват обезпокоителна тенденция — намирали все повече мъртви галага, убити на пътищата или нападнати от кучета.

„Човешките заплахи са навсякъде, за всички видове“, казва Куозо, учен от Изследователския център Лажума в Южна Африка. „Но успяхме да документираме, че заплахите, пред които са изправени галагата — включително обезлесяването и загубата на местообитания — нарастват.“

Дебелоопашатите галага прекарват по-голямата част от живота си по дърветата, хранейки се с акациева смола. Но тъй като хората изсичат огромни горски площи за земеделие и жилищно строителство, галагата са принудени да навлизат в жилищни райони в търсене на храна. Чрез сателитни снимки изследователите са изчислили, че местообитанията на примата се свиват с около 3,6% на десетилетие — по-бързо от средната загуба на природни площи в региона.

Мостове в короните на дърветата като решение

За да се предотврати гибелта на животните по пътищата, изследователите застъпват изграждането на така наречените „мостове в короните на дърветата“ — въжени прекосявания, позволяващи на галагата да пресичат пътища, без да рискуват да бъдат прегазени. Подобни съоръжения са изградени по целия свят, включително в дълбините на Амазония, за да защитят различни видове от негативното въздействие на пътната инфраструктура.

WWF определя тези мостове като „ключова смекчаваща мярка“ за животни като прасета-бодливки, ленивци и маймуни, чиито територии са „разпокъсани от линейна инфраструктура“. „Дори един-единствен път може да изолира животно от подслон, хранителни ресурси и потенциални партньори, нарушавайки ежедневния му живот и разделяйки вида на отделни субпопулации, което намалява генетичното разнообразие“, посочва организацията.

Успоредно с това учените призовават местните жители да не хранят примати и да не оставят храна за домашни любимци навън през нощта, за да се предотврати навлизането на галагата в човешки селища, където са още по-уязвими.

Без край на обезлесяването — без бъдеще

Изследователите признават, че средствата за опазване на природата са крайно недостатъчни и дори изграждането на прост мост в короните на дърветата може да отнеме значително време. „Колкото повече научаваме за едно същество, толкова по-ефективно можем да похарчим наличните средства“, подчертават те.

В крайна сметка, без спиране на обезлесяването, дебелоопашатият галаго рискува да се плъзне още по-надълбоко към изчезване.