Летище Свалбард, най-северното с редовни полети, е врата към Арктика, но климатичните промени разтопяват пистата му, изградена върху вечно замръзнала почва. С нарастващ туризъм и геополитически интерес, ще успее ли този отдалечен архипелаг да запази своята уникалност?
Разположено в Лонгирбюен, главното селище на норвежкия архипелаг Свалбард, летището обслужва 2500 жители и все повече туристи, привлечени от Арктика. Пистата от 2300 метра, построена през 1970-те върху пермафрост, сега се бори с топенето му. „През лятото проверяваме пистата ежедневно заради слягане на почвата“, казва мениджърът Рагнхилд Комисруд. Това застрашава инфраструктурата и увеличава риска от свлачища.
Летището е единствената връзка на Свалбард със сушата, на 800 км южно. Затварянето му би означавало доставки само по море, отнемащи дни. „Държим резервни екипи и материали, защото трябва да се справяме сами“, обяснява Комисруд. След авария в местната електроцентрала военен самолет С-17 достави генератори, подчертавайки уязвимостта на острова.
Свалбард, някога зависим от въглища, преминава към по-зелени алтернативи. През 2023 г. въглищната централа в Лонгирбюен бе заменена с дизелова, намалявайки емисиите наполовина. Летището планира биогазова централа за 2026 г., за да постигне целите на Норвегия за 42% намаление на емисиите до 2030 г. Соларна централа, работеща ефективно в хладните летни месеци, вече допринася за енергийната мрежа.
След затварянето на повечето въглищни мини, включително норвежката Свеагрува през 2020 г., туризмът стана основен поминък. „От екстремна дестинация Свалбард става по-достъпен“, казва Рони Брунвол от Visit Svalbard. Летни круизи, зимни турове за Северното сияние и пролетни активности като каране на шейни с кучета привличат все повече посетители. Броят на леглата обаче е ограничен до 500, за да се избегне свръхтуризъм.
Туристите трябва да са подготвени за суровия климат, полярни мечки и липсата на мобилен сигнал извън града. „Без гид не излизайте от Лонгирбюен“, предупреждава Брунвол. Властите и туристическият сектор са решени да запазят девствената природа на острова, балансирайки развитието с опазването. Ще успее ли Свалбард да се адаптира към топящия се пермафрост и нарастващия интерес? Летището е в сърцето на този въпрос – и на бъдещето на Арктика.
