Оказва се, че хората не са единствените, които се обличат по-„възрастно“, за да се впишат в обществото. Ново изследване разкрива, че малките клоун-риби губят допълнителните си бели вертикални ивици в по-ранна възраст, когато са заобиколени от по-стари риби.

Проучването, проведено от Института за наука и технологии в Окинава (OIST) и публикувано в списание PLOS Biology, хвърля светлина върху това как младите домати-анемонови риби реагират на социалните влияния в строго йерархичния си свят.

Ивиците като белег на статус

В рамките на анемоните, в които живеят, тези риби обикновено допускат само един размножаващ се чифт. По-младите, подчинени екземпляри лесно се разпознават по по-малкия си размер и по една или две допълнителни бели ивици. „Показахме по-рано, че анемоновите риби броят ивиците, за да се разпознават помежду си. Знаем, че те са от съществено значение за комуникацията“, обяснява д-р Лори Мичъл, първи автор на изследването.

При около една трета от видовете анемонови риби тези ивици изчезват с навлизането в зрялост — най-вече при видове, живеещи в по-малки групи, където по-изразените разлики в размера правят схватките по-опасни, а визуалните маркери на статуса — жизненоважни.

Защо рибите губят ивиците си?

След излюпването си младите анемонови риби прекарват кратко време в открито море, преди да намерят своя домакин-анемона. Изследователите предполагат, че „бебешките ивици“ им помагат да изглеждат незаплашителни и да избягват конфликти с вече установените възрастни обитатели.

Но щом се настанят трайно, рибите може да са склонни да утвърдят позицията си в новото общество — преди да пристигнат нови конкуренти. Именно това, смятат учените, е причината за ранното отхвърляне на ивиците.

В незаети анемони, от друга страна, рибите задържат допълнителните си ивици по-дълго — вероятно като своеобразна „застраховка“ срещу евентуално прогонване от нашественици.

Как изчезват ивиците?

Белите ивици на клоун-рибите са изградени от специални светлоотразяващи клетки, наречени иридофори. Изследвайки ги под микроскоп, учените установили масова клетъчна смърт: „Клетките се свиват, мембраните им се набръчкват, а ядрата им се фрагментират“, описва д-р Мичъл. На мястото на белите ивици постепенно се появява характерната оранжева кожа.

„Пигментационните белези като тези бели ивици често се третират като прости визуални маркери, но всъщност носят богато биологично значение“, коментира съавторът на изследването проф. Венсан Лоде. „Това проучване показва как чрез съчетаването на екология, еволюция, геномика и биология на развитието можем да надхвърлим простото описание на цветовите модели и да разберем какво всъщност правят те.“