В Русия вече не е достатъчно „президентът“ да управлява държавата. Изглежда е настъпил моментът и предците му да бъдат официално приведени в идеологически ред.
Най-големият хуманитарен университет в страната – Руският държавен хуманитарен университет – е получил задача, достойна за отделно министерство: да напише подробна история на рода Путин. За целта вузът търси научен сътрудник, който срещу скромните 81 990 рубли месечно да се потопи в архивите и да проследи семейната линия на руския президент.
Темата на изследването звучи внушително и достатъчно академично, за да не предизвиква излишни въпроси: „Колективна биография на членовете на рода Путини в следреформена Русия (1861–1917 г.): преход от земеделие към дребно градско предприемачество“.
С други думи – трябва да се намери възможно най-достойният път от селската колиба до кремълския кабинет.
Когато архивите не съвпадат с легендите
Проблемът е, че документите понякога проявяват неприятния навик да противоречат на официалните разкази.
Наскоро руски медии публикуваха запис от църковна метрична книга от 1879 година, според който дядото на Путин – Спиридон Иванович Путин – е роден като селянин в района на Твер и е кръстен в местен храм.
Самият Путин обаче години наред разказва друга история. Според него дядо му е роден в Санкт Петербург и е работил като талантлив готвач, който толкова впечатлил началниците си, че бил поканен да готви първо за Ленин, а после и за Сталин.
Историята звучи почти като сценарий за съветска приказка: от кухнята директно в най-висшите кръгове на властта. Архивите обаче понякога са по-прозаични и по-малко романтични от политическите спомени.
Научно изследване или държавен кастинг за предци?
Особено любопитно е, че историците не крият очевидния проблем. Кандидатът на историческите науки Михаил Гершзон още през май отбеляза, че предците на Путин са били обикновени селяни и сведенията за живота на хора от това съсловие рядко са се запазвали.
Това означава, че бъдещият изследовател ще трябва да работи с ограничен архивен материал. А когато фактите са малко, винаги се появява изкушението интерпретациите да станат повече.
В крайна сметка задачата не изглежда просто като академичен проект. Тя прилича на поредния опит за изграждане на държавен култ около личността на „президента“ узурпатор – този път не чрез паметници, а чрез родословно дърво.
Защо е нужна „правилната“ семейна история?
Властта винаги е обичала героичните биографии. Особено когато настоящето не предлага достатъчно поводи за възхищение.
Затова в Русия вече не се изследват само царе, генерали и революционери. Научен ресурс се насочва към установяване на произхода на действащия държавен глава. При това в момент, когато много университети изпитват сериозни финансови проблеми, а учени напускат страната.
И така, докато други държави инвестират в технологии, медицина и иновации, руски университетски служител ще прекарва следващата година в издирване на пра-прадядовци, братовчеди и далечни роднини на бункерния лунатик.
Защото явно в днешна Русия не само бъдещето се пише от властта. Миналото също се нуждае от редактор.
