Докато Кремъл уверява, че всичко е „под контрол“, реалността отново се оказва по-упорита от телевизионната пропаганда. Горивната криза в Русия вече не се ограничава само до руските региони – тя започва да удря и съседните държави в Централна Азия, които дълги години разчитаха на руските доставки.
Оказва се, че когато една държава превърне войната в основен държавен проект, рано или късно започват да липсват и най-обикновените неща. Например бензин.
Кой ще напълни резервоара, когато Русия остане без гориво?
Най-тежко засега е положението в Киргизстан. Над 90% от бензина в страната идва от Русия, но след като Москва въведе ограничения върху износа и започна да изпитва сериозен недостиг на собственото си гориво, Бишкек се оказа в неприятната ситуация да търси помощ от съседите.
Киргизките власти вече отправиха молба към Казахстан, Азербайджан, Беларус, Узбекистан и Туркменистан за съдействие с доставки. Междувременно държавата започна и административно регулиране на цените, след като се появи недостиг на бензин А-95 и А-98.
Преди няколко години подобен сценарий би звучал като лоша шега. Днес Русия, която доскоро се представяше като енергийната „свръхсила“, вече не може да снабдява дори собствените си съюзници.
Украинските дронове се оказаха най-мощните санкции
Причината за кризата става все по-очевидна.
След серия украински удари по руски петролни рафинерии близо една трета от преработвателните мощности на страната излязоха от строя. Според експерта Сергей Вакуленко към края на юни около 28% от руския капацитет за нефтопреработка вече не съществува.
Самият той отбелязва, че проблемът вече не е в логистиката или пазарните дисбаланси, а във физическата липса на достатъчно гориво.
Това обяснява защо Москва въведе ембарго върху износа на бензин още през април, а паралелно обсъжда и забрана за износ на дизелово гориво.
Иронията е впечатляваща. Държавата, която десетилетия наред продаваше енергийното си изобилие като символ на могъщество, вече сама купува допълнителни количества горива от Беларус и Индия. Казахстан дори предостави на Русия 50 хиляди тона бензин като своеобразна „хуманитарна помощ“ – количество, което според експерти би стигнало едва за около половин ден нормално потребление.
Когато съседите започнат да се пазят от Русия
Последиците вече се усещат далеч извън руските граници.
В Узбекистан цената на бензин А-92 само за един месец се повиши с близо 12%. Недостигът засегна дори авиацията – Uzbekistan Airways беше принудена да отмени част от полетите си до Русия заради липса на авиационно гориво, след като Москва забрани неговия износ.
Казахстан също започна да затваря пробойните.
Правителството забрани износа на част от нефтопродуктите по железопътен транспорт и въведе по-строг контрол на границата. Автомобилите вече могат да преминават само веднъж дневно, за да се ограничат спекулантите, които се опитват да печелят от разликите в цените между двете държави.
Премиерът Олжас Бектенов разпореди всички възможни мерки срещу евентуален недостиг на горива вътре в страната.
Собствените проблеми на Москва вече тежат и на Казахстан
Кризата удари Казахстан и по още една линия.
Газопреработвателният завод в руския Оренбург, който обслужва находището Карачаганак, беше принуден да спре работа след украинска атака с дронове. Това доведе до намаляване с повече от една четвърт на добива в едно от най-големите казахстански нефтено-газови находища.
Карачаганак осигурява приблизително една десета от добива на петрол в Казахстан. Понеже нефтът и природният газ се извличат едновременно, ограничаването на газовото производство автоматично означава и по-малък добив на петрол.
Имперските амбиции се плащат на бензиноколонката
Горивната криза постепенно престава да бъде вътрешен руски проблем. Тя вече се превръща в регионален фактор, който повишава цените, нарушава доставките и принуждава съседните държави да изграждат защита срещу собствената си зависимост от Москва.
Най-ироничното в ситуацията е, че Русия години наред използваше енергийните си ресурси като средство за влияние върху съседите. Днес същите тези съседи търсят алтернативни доставчици именно защото вече не могат да разчитат на Русия.
Оказва се, че когато една държава инвестира огромни ресурси във война вместо в собствената си икономика, накрая не остава достатъчно гориво дори за бензиноколонките. А лозунгите, колкото и гръмки да са, не могат да задвижат нито автомобил, нито рафинерия.
